сански чети, из които сяка една са състои от хилядо души. JL Каравелов, Съч. V, 96-100.
БОСАТА нареч. Простонар. С боси крака; босо, босичката. Не ходи босата по камъните, ще се удариш.
БОСЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босеничък. Разг. Съвсем бос. — Язека одех боса по снего — разправяла ми е тя. — Боса-босеничка! Сл. Македонски, ЕЗС, 25.
БОСЕШКАТА нареч. Простонар. Бо-сешком, босо; босичката, босата.
БОСЕШКОМ нареч. Разг. С боси крака, без чорапи и обувки; босо.
БОСИ`Л м. Поет. Босилек. Осъмваше утром горката им майка / и вечер замрък-ваше тамо, /. ./ Гробове им черни реди и полива, / обкича с босил и върбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.
БОСИ`ЛЕК мн. няма, м. 1. Ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се използва за добиване на етерични масла, в народната медицина, като кулинарна подправка и при някои народни обичаи и християнски обреди. Oci-mum basillicum. Във въздуха се понесе силният дъх на босилека. И. Йовков, ВАХ, 51-52. Пред меден светилник стои Преспа наведена: лежи на коленете й среброковано блюдо с босилек и вода. Н. Райнов, ВДБ, 182. Море Доне, китка китиш / на глава си русокоса, / дай ми, душо, стрък босилек / ляво-дясно да го носа. К. Христов, СК, 6. Малка мома вода вади, / вода вади низ герена / да полива росно цвете, / росно цвете ран босилек. Нар. пес., СбНУ, XLVI, 235. Един братец имам, / боле да го немам, / че ме мен не пуща / на бунар да ида, / либе да си видим, / китка да му дадем, / китка ран босилек. СбВСтТ, 656. Пред иконата бяха сложени стръкове сух босилек. Дребен босилек. Миризлив босилек.
2. Бот. Род едногодишни тревисти, храстовидни и полухрастови растения от сем. устоцветни, който обхваща около 150 вида, разпространени главно в тропическия и субтропическия пояс. Ocimum. В България е разпространен само един вид от рода босилек.
О Конски босилек. Диал. Салвия. Овчарски босилек. Диал. Мащерка; бабина душица, мащерица, матерка2, материка, матор2, горска чубрица. В краката ми бълбука вода, мирише на джоджен и на овчарски босилек. Б. Райнов, ЧЪ, 168. С една коса три откоса кара: / пръви откос трева детелина, / втори откос ружа шестореда, / трети откос овчарски босилек. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 412. Самодивски босилек. Диал. Росопас.
— Други (диал.) форми: боси`лик, боси`ляк, боси`льок.
БОСИ`ЛЕКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босилков; босилчов. Увили едно просто диво цветище в китка босилекова. Д. Манчов, БЕ И, 47.
БОСАТА
914
БОСИ`ЛКО м. Нар.-поет. Босилек. Бо-силко йе/лете три месеца, / а я [здравецът] съм си / и зиме, и лете. СбВСтТ, 744. Провикна се здравко от камика /.. / Що не дойдат моми да ме берат / или са се босилко пристале. СбВСтТ, 43.
БОСИ`ЛКОВ,-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до босилек. Пръстите стиснаха босилкови китки, ранни димитровчета. Д. Ангелов, ЖС, 707. Вкараха разтревожения гост в чистата, светла, напоена с босилков дъх стаичка на учителя. Д. Немиров, Б, 89. Извикаха ме на цареви ливади сено да кося. Бяха се събрали косачи от целия свят да се надпреварват. Една вечер в хладината закосихме босилкова ливада. К. Петканов, СВ, 108. Босилков стрък. • Нар.-поет. Постоянен епитет обикн. в народни песни за нещо хубаво, красиво. У Не-дини слънце грее, /../ То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / с черни очи еленови, / с дълги клепки босилкови. Христом. ВВ II, 212. Орач ми оре в полето / полските рамни рудини, /. . / два му волове ангели, / стратурково му ралото, / босилкови му жеглите! П. П. Славейков, КНП, 86. Още му Господ даде криво ралце и босилкова копралка, че разора, че разкопа дълга — дълга нивица. Ил. Блъсков, С, 18.
БОСИЛКОВИНА, мн. няма, ж. Диал. Мирис на босилек.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОСИЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от босилек. Зададе се тевен облак, / по облако ситна роса, / по росата едър градок, / по градоко матен порой, / у порое две стръч-лета, / две стръчлета босилчета. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 76.
БОСИ`ЛЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от босилек. — Молим ти се, батко Иване, — замоли момата за китката си, като хвана ергена за пояса и си кършеше стройната снага; — дай ми босилчеца, молим ти се! А. Страшимиров, ЕД, 119. В моята малка градинка / доста е мене що имам: / всякакви ружи шарени, /. . / дребен босилчец черно-чък, / син кремък, жълта латинка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Белолика девокя / бел босилчец сеяла. Нар. пес., СбНУ XLIV, 424.
БОСИ`ЛЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Босилков; босилеков. Доди, либе, / довечера на пенджора; / доде не сме вечерале, /../ и портите заключале / със корене босилчови, / със две сламки овесени. Нар. пес., СбНУ XXV, 14.
БОСИ`ЦА ж. Диал. Бозка; босак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОСИЧКАТА нареч. Простонар. Бо-сешком; босата, босешката, босешком.
БОСИЧКАТА
