БОС, -а, -о, мн. -и прил. 1. Който е с голи крака, без обувки и чорапи; необут. Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос. Елин Пелин, ЯБ, 6. Като впиваше нокти до самата мазилка и дращеше с боси крака, овчарчето се покатери нанагоре и стигна стрехата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 96. Камен прекоси бос росния плац и се мушна под палатката си. Цв. Ангелов, ЧД, 152. — Мислиш, толкова ли е останала България без жито? — подхвърли друг войник, който ходеше бос, по липса на ботуши. Л. Стоянов, X, 233. // Който няма или чорапи, или обувки на краката си. — Какви крака има нашият хубостник, не знам. Днес му дадеш нови чорапи, утре ги събуе скъсани, .. — Пък нека носи бос обувките, мари. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. За моя изненада, чичо сам беше бос, с увити в парцали крака, .. Нямаше за него си чизми, та камо ли за мене… Кр. Григоров, Н, 201-202. Беше облечен в износени и отеснели дрехи, грубите му закърпени обувки бяха обути направо на бос крак. П. Вежинов, ДБ, 26. Радка по двори ходеше / боса по бели чорапи. Нар. пес., СбВСт, 416.
2. Прен. Разг. Който няма познания, не е подготвен или не е добре осведомен в някаква област (наука, литература, музика и др.). Само е бос, сиромахът, в литературата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 60. Казал меко учтивият кос: / „В тебе има амбиция, знаеш, / но по музика, братко, си бос / и от учене ти се нуждаеш!“ Хр. Радевски, Б, 28. Знае всичко той наред, / но задай му ти въпрос — / виждаш го изплашен, блед, / че в науката е бос… Л. Станчев, ВД, 124.
3. За добитък — който е неподкован. Налбантина, дето е на нашата улица, го гледам, че от зори започва да подковава добитъка. Народ се трупа на опашка, добитъкът не може да върви бос и да кара кирия. Й. Радичков, ББ, 72.
4. Диал. Обикн. за нива — който не е подготвен за сеитба. И за такива ниви, които са боси и запустени, па няма и тор, добре е да ся оставят .. на угар божем докогато орачът ся сдобие с повече тор. Лет., 1874, 263.
◇ Боса команда. Шег. Сбирщина от младежи или момчета, които скитат без работа. Някаква боса команда се спряла на улицата и вдига невъобразим шум.
Гол (и) бос (бос и гол). Разг. Много беден. Далеч от родина, и боси, и голи, / в край чужди събрани, в порутен бордей, /те пият. П. К. Яворов, Съч. I, 59. А той беден, гол, бос, лишен от имотът, / за да е полезен дал си бе животът! Ив. Вазов, Съч. I, 171.
Ритам с бос крак (срещу) ръжен (трън). Разг. Опълчвам се срещу много по-силен противник, срещу властващ. Начело с дядо Никола от Силистра те се надигнали и хванали Балкана. Срещу ръжен обаче не се рита с бос крак — бунтът бил потушен и в Търново пристигнал Моамер паша да разследва станалото. Хр. Бръзицов, НЦ, 71-72.
Ходя бос из лука. Разг. Върша нередни, непозволени неща.
Ще взема (вземах / взех), (няма да взема) на босия цървулите (опинците). Разг. Ирон. Нищо няма да взема, да получа. Бай Петър седеше на пейката пред къщата си под младата топола. Ние го отминахме, защото знаехме, че не можем да вземем на босия цървулите. А. Каралийчев, СР, 14. — Говоря за частната собственост, разбра ли? Теб ти е все едно, защото на босия цървулите няма да вземат! М. Грубешлиева, ПИУ, 233.
Ще хвана (хванах) (ще намеря) на босия цървулите. Разг. Ирон. Не ще мога (не можах) да заловя, да открия или да намеря някого, нещо. Някъде встрани са минали ония поганци. Ще хванат сега на босия цървулите. Д. Мантов, ХК, 16. — Ха, … Само ти разбираш… Ние пасем трева… Че какво пък?… Нека ги намерят [пушките]… Ами! Ще намерят!… На босия цървулите … — Тъй се намира то! К. Калчев, ПИЖ, 23.
БОС, бо`сът, бо`са, мн. бо`сове, след числ. бо`са, м. Книж. Обикн. в западни страни — ръководител на предприятие, началник или ръководен деец на партия, профсъюз; шеф. Босовете могат да разчитат на пълна подкрепа само от страна на ръководството на три цатски организации. Т. Кюранов, АП, 146. Виждат се гъсти попадения от бомби. Очевидно американските босове са мерили и железопътната линия, и шосето, но много рядко са ги улучвали. Г. Караславов, Избр. съч. III, 23. Профсъюзен бос.
— Англ. boss.
БОСА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бедняк. Николчо е имал голямо сходство с родителите си, .. които са презирале голтаците и босаците. Л. Каравелов, Съч. VII, 24. — Богдане, наши войводо, / Босул е босак и голтак, / Босул е страхлив, мурдарин; / Босула да си не вземаш. Ц. Церковски, Съч. II, 178.
БО`САК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бозка; босица. Турят на върх майчинийт му босак малко вълничка разредена, та през нея да схване босакът. А това, за да бидело детето кротко като ягне. СбКШ, 32.
БО`САНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Остар. Бошнак, босненец. Правителството е захванало своите операции от Босна… Не мислете, че ще да са мине много време, когато и назе ще да сполети такава съща участ, каквато ще да сполети и босанците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 289-290. Готови сме да кажеме секиму, че сме славяне, че сме българе, че сме със сърбите, с босанците, с черногорците. С, 1872, бр. 40, 317.
БО`САНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Босненски. — Числото на войската така също се увеличава сяка минута. Днеска очакваме още две сръбски и четири босански
