БО`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бос (в 1, 2 и 3 знач.). След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. Работниците облякоха много полкове .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117-118. Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко. Нар. пес., СбНУ XVI, 13. Той е доста босичък в специалността си.
БО`СНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Босна, държава в северозападната част на Балканския полуостров; бошнак. Хората са радостни .., защото са сигурни, че керваните им ще стигнат Босна. Босненци идват сами да си платят. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.
БОСНЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босненичък. Остар. и диал. Съвсем бос. Тя ходила и скитала, дето завърнела, напъте боса-босненичка, а понякогаш полугола. У, 1870, бр. 2, 19. По нас не обуват дори и тънки калеври, ами боси-босненички ходят много жени, деца, дори и мъжие по калните и студени улици през пролетно время. Лет., 1873, 82.
БО`СНЕНКА ж. Жена от основното население на Босна; бошначка.
БО`СНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Босна. Босненската столица е Сараево.
БО`СО нареч. Обикн. в съчет.: На босо. 1. Без чорапи, на бос крак. Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето. Ем. Станев, ИК III-IV, 460.
2. Без чорапи и без обувки. Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!… Й. Радичков, ББ, 115-116.
БОСОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Босоног. Само Петьо тичаше радостен из стърнищата. Босокрак, гологлав, разгърден, той се вреше във високата, прегоряла трева. Г. Караславов, Тат., 14. — Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босокрако конярче. Ем. Коралов, MB, 9. Пред порутената циганска колиба гореше огън. Весело скачаха пламъците, съскаха суровите върбови клони, босокраките циганчета се гонеха и пищяха наоколо. Ив. Венков, ХКН, 33.
БОСОНО`Г,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е с боси нозе; необут, босокрак. Дребни босоноги деца се изсипваха на пътя, разпиляваха се като птички. Б. Несторов, СР, 212. Шестнадесетгодишната Иглика, босонога и по ръкави, вървеше бавно между стадото. Елин Пелин,* Съч. II, 43. Босоного младо момиче пробягна през улицата, поздрави плахо и бърже потъна в мрака на съседния двор. Кр. Велков, СБ, 31. Босоноги дечурлига. Босоного циганче.
БОСОТА`, мн. няма, ж. Рядко. 1. Отвл. същ. от бос (в 1 знач.); босотия.
2. Прен. Неосведоменост, невежество. Всичката му босота и бездарност е изложена красноречиво… Ив. Вазов, Съч. XIX, 74. Ето где се изисква най-голямото изкуство: да умееш не само да скриеш своята умствена босота, но и да се покажеш образован… Ал. Константинов, Съч. I, 311.
БОСОТИ`Я ж. Разг. Босота (в 1 знач.). В цялата армия — босотия и голотия! Борба 1919, кн. I, 28.
БОСТА`Н м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши. Бостанът се тъмнееше, дините се чернееха като човешки глави. Й. Йовков, ЧКГ, 36. В градината видях смешно плашило .. То беше сред бостан от дини и пъпеши. Ив. Карановски, Разк. I, 84. От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев,* ПГ, 150. Я ютидаах / .. на бостаня, / .. я потърсих / .. росна диня. Нар. пес., СбНУ XLVII, 143.
2. Събир. Диал. Дините и пъпешите, които растат на това място. Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат. М. Кънчев, В, 59. Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на Корчанско поле; бостан изкинали. СбБрМ, 430.
3. Диал. Зеленчукова градина. Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на водника, бързо подкладе огъня .., па грабна малката кошница, с която берат от бостана зеленчук, и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 139. Плевя бостан. △ Поя бостан. Лехи на бостан.
◇ Бостан-коркусу. Простонар. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. Свършиха ли се хубвите моми, та си взел това бостан-коркусу!
Гледа ме като че ли съм обрал на баща му бостана. Разг. Гледа ме с яд, намръщено, накриво. Яхнал на коня след мене, гледа ме, като че съм обрал на баща му … бостана. Кр. Велков, СБ, 75.
Обрах бостана. Диал. Изхарчих парите си.
Обрах си зелен бостана. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата.
— От пер. през тур. bostan.
БОСТАНДЖИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. Сигур нещо се е отличил .., ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.
2. Лице с такъв чин. Навъдиха се разбойници-анадолци и бостанджибашията тръгна
