царя на цветята, да бодеш!“ — / .. / — „Да! Така е! / Че аз бода — това цял свят го знае!“ Ст. Михайловски, СБ, 52. Таралежът боде. // Разг. За нещо с остри косми или влакна — имам свойството да причинявам дразнене, възпаление на кожата; жуля, паря. Попипа брадата си, която бодеше. Й. Йовков, ВАХ, 46. Брадата му [на стареца] боде като паламида. Нар. пес., СбВСт, 467. Одеялото боде. Вълната боде.
3. Непрех. Правя бодове с вдяната игла; шия. А Неда, .., навела се над шева — боде ли, боде. Т. Влайков, Съч. II, 236. Полюбува се на везмото си, леко въздъхна и затананика. Бод до бод бодеше, преплиташе конци и все повече се увличаше в песента. К. Петканов, СВ, 45.
4. Набучвам с остър предмет нещо, за да го взема, вдигна; набождам. Жена му бясно въртеше очи и ожесточено бодеше картофите в тиганя. М. Грубешлиева,* ПП, 23. Най намери Гинка / двама луди млади, / .. / Риба ядяха, / с нож я бодяха. Нар. пес, СбВСт, 567.
5. Втиквам, закрепям нещо, обикн. заострено, в друго нещо; забождам, забучвам, затъквам. По цял ден лови кокошки на двора с примка, скубе им перата и ги боде по шапката си да мяза на плашило. Чудомир, Избр. пр, 167. И градушка / от китки заваля. Лови ги тоз и пушка / с тях кити, онзи ги на пазвата боде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. Язи съм си кърско цвете, / кърско цвете бела кочичка, Енке ле, / .. / Мойта майка й майка мащяха, / че ма кара посред зима да цъфта, / .. / да ме берат малки момчета. Енке ле, / да ма бодат на аляни пояси. Нар. пес., СбНУ XLIII, 568.
6. Непрех. За рогат добитък — имам навик да мушкам с рогата си. Има ли по-добра живина от вола… Бодял бил… не боде! Й. Йовков, АМГ, 12. В клас е котенце разбрано — / седне, мърка си, преде. / Вкъщи е козле припряно — / скача, сърди се, боде. Цв. Ангелов, СГ, 162. Тази крава боде.
7. Прех. и непрех. Прен. За думи, факти и под. — причинявам силно неприятно чувство на някого; засягам, дразня, огорчавам. — Катя, да не са децата, никога през живота си няма да помисля за мъж. Думите бодяха до болка Катя, но нямаше как да ги отрази. Ст. Чилингиров, РК, 282. — Ако истината те боде, ти запуши ушите си, а ние ще слушаме! А. Гуляшки, СВ, 312. // Прен. Рядко. Обиждам, засягам някого с думи, факти и под. Не се обичаме много с него. Бода го, като му река истината. ВН, 1962, бр. 3289,* 4.
8. Остар. За чувство, стремеж и под. — подбуждам към дейност; подтиквам. Освен това него бодеше и горещо родолюбие. Й. Груев, СП (превод), 41. бода се I. Страд. от бода в 1, 2, 4, 5, 8 и 9 знач. II. Възвр. от бода в 1 знач. Като шия, често се бода. III. Взаим. от бода в I знач. Имах е отделението двама дангалаци .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха .. П. Вежинов, НС, 69. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. бода си възвр. от бода в 4 и 5 знач. Седнали около една бутилка вино, бодат си мезе и пият. Бода си цвете на дрехата.
БОДЕ` МЕ несв., непрех. Усещам остра болка, имам бодеж. Бабичката често се оплакваше, че я бодяло в плешката, че коленете я въртели Г. Караславов, Избр. съч. I, 375.
БОДЕ` МИ несв. непрех. Имам неприятно усещане, дразнене, жулене, парене, болка от допира на островръх предмет, на нещо с остри косми или влакна. Тук ми боде, ще се преместя. △ Одеялото ми боде.
◇ Бода (в) очите. Разг.; Бода окото. Рядко. 1. Натрапвам се на вниманието. „Хилядо рубли награда ..!“ Гласяха победително безчислените розови обявления, които бодяха очите днес по всички площади. Ив. Вазов, Съч. VI, 134-135. 2. Обикн. на някого. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго. Събраха пари, но висок храм, който оа стърчи над църковния зид, щеше да боде окото на правоверните. П. Мирчев, Е, 18. Свободата на българския народ, .. почва да се стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. Правото в очи боде. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74.
Бода си очите. Разг. Измъчвам се над някаква работа, свързана с напрегнато взиране. Страшно ме заинтригува задрасканото. Бодох си очите цели часове, докато най-после открих. М. Кремен, РЯ, 77.
Бодат ме парите. Разг. Разполагам с много средства, пари; харча без сметка, неразумно.
Хем шуто, хем боде. Разг. За човек, който въпреки че сам е виновен за нещо, обвинява другите.
БОДА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бодил, шип. Някой ще се опита да се пошегува: „Колко са бодаците на тоягата ти?“. „Щом така лаеш, значи не знаеш.“ И. Петров, MB, 111.
БОДАКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който има бодли; бодлив. Носеше дълга бодаклия тояга, излъскана от времето като попски жезъл. И. Петров, MB, 110.
БО`ДВАМ, -аш, несв.; бо`дна, -еш, мин. св. бо`днах, прич. мин. страд. бо`днат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж бода. Изведнъж конят сепна, наостри уши и запръхтя. Аз го боднах ядосано, той изправи предните си крака и не мръдна напред. Хр. Максимов, СбЗР, 426. Каквато пакост и да стане в къщи — кокошка ли липсва, кравата ли бодне някое дете, .. — се ратаят е крив. Т. Влайков, Съч. II, 91. Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня
