ивица, която заблестя между цветове по платното на широки и по-тесни ивици в строго правилни геометрични фигури. Д. Талев, ЖС, 40. Подава им по цветенце; всеки благодари и го втъква на гърди или на чело! Македонски го бодва в пушката си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 103. Изведнъж се сепвам. Нещо като че ме бодва. Т. Влайков, Пр. I, 169. Нещо го [Калитко] бодна по сърцето и помрачи радостта от завръщането му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Бачо Стоене — .. — Попчето се страшно заканя. Снощи си го много боднал с една дума и сега щял .. биле да те тикне и в затвора. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. // Внезапно минава през главата ми някаква мисъл или усещам нещо, някакво чувство. Бодна ме някакво предчувствие и в следващия миг отскочих от пътеката. Н. Хайтов, ПГ, 106. Изведнъж ме бодва подозрение, че се крои нещо.
2. Разг. Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици. Т. Влайков, Съч. I, 30. — Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна. Ил. Волен, ДД, 7. Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат. В. Пламенов, ПА, 23-24. Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: — Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за венчилката… Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. Страд. от бодвам. II. Възвр. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — На`, порязах се зарад тоя човек. В ножчето се боднах… Й. Йовков, ВАХ, 92. — Тя [Меца] си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира. Ран Босилек, Р, 60. III. Взаим. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода), бодвам си, бодна си. Възвр. от бодвам.
БО`ДВА МЕ несв.; бо`дне ме св., непрех. Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме.
БО`ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодвам и от бодвам се. Отзад, точно над врата, дето, .., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина. Г. Караславов, С, 46. В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други, .. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си. П. Вежинов, ДБ, 11. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата. П. Р. Славейков*, Р, 1871, кн. 2, 7.
БОДЕ`Ж1 м. 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите. Хр. Смирненски, Съч. III, 140. Дългият затворнически живот беше подкопал здравето й. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудяването кашляше силно. Д. Ангелов, ЖС, 384.
2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),* 242. // Болка от такова натискане. Острият ръб се вряза в кръста му и той [дядо Любен] изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята. К. Петканов, ДЧ, 378.
БОДЕ`Ж2 м. Диал. Дървото калина1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЕ`Л м. Остар. и диал. Бодил1. От едната страна стояха около сто хиляди американци, обръжени със сопи, с дървени ножове, с копия и стрели, на които боделът беше направен или от рибена кост или от кремък. П. Кисимов, OA I (превод), 91. Двамина други физици, .., сумясали са да извдигат към облакът едно хвърчило, обръжено с металически бодел. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 22.
БО`ДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бода и от бода се. Матей загуби представа за времето, пак изпадаше в тежки полусънища, през които едва сещаше боденето на инжекциите. Ив. Венков, ХКН, 96.
БО`ДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бод (в 7 и 8 знач.).
БОДЕ`Ц м. Спец. Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив. М. Тодоров и др., ТМСС, 36.
БО`ДИ, мн. -та, ср. Нов. Дамска или бебешка дреха или спортно облекло със или без ръкави, която обхваща тялото до бедрата, подобно на трико и се закопчава обикн. отдолу между краката. Патент на модната къща са блузите и бодитата от еластични материи. СТ, 1999, бр. 13, 24. Десетки български фирми вече шият ефирни бикини, сутиени, бодита. ВЖ, 1999, бр. 48, 13.
— Англ. body ’тяло’.
БО`ДИА`РТ мн. -няма, м. Изк. Вид изобразително изкуство, при което се рисува върху голо тяло. Независимо дали някои го приемат, а други го отхвърлят, бодиартът е вече факт в изкуството. СТ, 1999, бр. 52, 7.
— Англ. body art.
БО`ДИБИ`ЛДИНГ, мн. няма, м. Нов. Система от силови физически упражнения, с която се цели свръхразвитие на мускулатурата или изграждане на добро телосложение.
