Понеже е навървил много дълъг конец, то след всеки бод ръката му широко се размахва и отива чак към гърба. Д. Немиров, Б, 12. Едрата му глава [на даскал Божин], .., беше леко наклонена над дясното му рамо — както бе свикнал от дълги години да следи бодовете на шивашката си игла. Д. Талев, ЖС, 150. Сарафов имал ролята на Антон Мелцер, шивач. В първото действие на комедията младият Мелцер, наведен над един фрак, шие илици. След всеки бод, преди издърпване на конеца, той прави с иглата бримка. Ст. Грудев, ББ, 89-90. // Конецът, бродерията, която остава между две прокарвания на иглата в плат, тъкан при шиене, бродиране. Сега младата селянка си везеше нова кошуля .. Бод след бод изникваха шарките по пазвите, по ръкавите — червени, зелени, жълти, .., една в друга, една през друга в сложна плетеница. Д. Талев, ПК, 373. А вземеше ли да шие кенета по ръкави и нагръдки, тя, приведена над нея, внимателно ще й показва колко бода да направи тук и колко клупчета да завърже там. Т. Влайков, Пр I, 34. Пристигна и Павлина в бяла блуза със ситнокръстосани ярки бодове. Ал. Бабек, МЕ, 68.
2. Следа от натискане с островръх предмет или от прокарване на игла с конец в тъкан. Но някак съвсем неочаквано се натрапваше на погледа дясната му ръка .. При свивката се виждаха два пресни червени белега, чиято* правилна форма и бодовете около тях издаваха работата на хирург. В. Райков, ПВ, 12. По ръба личат бодовете от разпорения шев.
3. Вид шев или бродерия и самият начин на изработването им. — Защо не й купиш една крачна машина от новите модели „Сингер“, бе човек? Ситен бод, знаеш, гладко върви и никакъв шум! Чудомир, Избр. пр.,* 76. Тя [кръжок-ръководителката] ни показа и разни бодове, какво можело да стане с мъниста, с излишна панделчица, ширитче. В. Бончева, АП, 86. Бод зад игла. Бод пред игла. Кръстосан бод. Синджир бод. Бод рибена кост.
4. Бримка (в 1 знач.). Тя плете чорап, възлестите й пръсти чевръсто премятат иглите и се редят бод след бод. Д. Спространов, С., 155. Елка плетеше пуловер за чичо Марин .. — Едно, две… — броеше тя бодовете. А. Гуляшки, МТС, 328. Пусна ми се бод на чорапа.
5. Едно натискане, допиране на островръх предмет в нещо; бодване, убождане. Нещо в миг го бодва по ръката. Трън? Не: два тръна. Два бода. М. Вълев, ПСС, 65. Тя успя да извърне лицето си, но острият и студен бод на мустачките му опари бузата й. И. Петров, НЛ, 17. Коремът на коня му пущаше кръв от бодовете на махмузите му. Ив. Вазов, Съч. XIII, 148. • Обр. Той си спомни с горчивина думите на черноокия, .., и някакъв остър бод го ожили по сърцето. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11-12.
6. Остар. и диал. Тънък, заострен край на игла, шило, меч и под.; острие, връх, бодил1. Слезе по слабата наклонност на брега, .., като се опираше на тояга, въоръжена с остър бод на долния край. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. Ако някой от тие последните заспи, т. е. от чирачетата, цярът му е готов. Начасът няколко иглени бодове ще са забият в месата му. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. Като прекарах острието му няколко пъти по бруста, аз опитах бода му изпърво върху едно парче от вехта подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 175. Никола майци думаше: / „Подай ми, мамо, ножове, / със дванадесе бодове / и два ножове ханджаре“. Нар. пес., СбБрМ, 191.
7. Диал. Остра, хаплива дума, израз. Гледай какви шила и бодове му пуща. Н. Геров, РБЯ I, 57.
БОД2, бо`дът, бо`да, мн. бо`дове, след числ. бо`да, м. Техн. Единица мярка за измерване скоростта на предаване на информация в телеграфията. — От фр. собств.
БОДА`, -е`ш, мин. св. бо`дох, прич. мин. св. деят. бол, -а, -о, мн. бо`ли, несв., прех. 1. Допирам, натискам някого или нещо с островръх предмет, като обикн. причинявам болка. Туй ли е твърдоглавият и капризен в клас Санко, който и тази сутрин бодеше с молив ухото на Метко. Л. Александрова, ИЕЩ, 57-58. Прадядото бодеше с остена биволите, но не можеше да ги накара да вървят по-бързо. Д. Фучеджиев, Р, 147. Веднъж орал с два вола и като легнал да спи, двамина турци подкарали воловете му. Той ги настигнал, хванал ги и ги впрегнал в ралото вместо волове. До вечерта орал с двамата, като ги бодял със сабите им. А. Дончев, BP, 84. Люти ги мъки мъчили, / горили, боли с ножове / и им главите земали. Нар. пес., СбНУ XXV, 110.
2. За островръх предмет — допирам, натискам някого или нещо, като обикн. причинявам болка. Иглистите им корави листа ме бодат по лицето. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Стърнищата бодяха босите им крака, къпините бяха разранили глезените ми. Ем. Станев, ЯГ, 28. Стефанов се събу и предпазливо нагази в ледената вода. Тя беше плитка, .., но отдолу камъните бяха остри и жестоко бодяха. X. Русев, ПЗ, 145. Гърбът му опираше до трънете. Бодяха го, но той не ги усещаше. К. Петканов, СВ, 61. • Нар.-поет. Бодом бода. Две са игли бодом бодат, / ой Ладо, Ладо, момиче младо. Нар. пес., СбВСт, 173. // Непрех. За трънливо растение или животно с бодли — имам свойството с острите си части да причинявам болка или рана при допиране, натискане. Тежко се достига* това, що е мило, / .., / и цветът трендафил със мъки се сбира, .. / а шипката боде остро и дълбоко. Л. Каравелов, Съч I, 143. „Голям е срам / за тебе,
