май / и ме свари учител в Кулско / в едно малко и глухо село, / от където уж за богохулство / уволниха ме с шумно дело. Н. Марангозов, НПС, 110.
2. Постъпки, думи, мисли, с които се осквернява, подиграва нещо възвишено; гавра, кощунство. Клеветникът вече не гъкна. Само звуковете „бух“ не преставаха. А в „Люксембург“ ръкопляскания! „Травиата“ трети път се зафащаше и възнасяше из нощния тих въздух… Най-дълбокото варварство на две крачки от най-префинената цивилизация! Та тая цивилизация беше подигравка, богохулство, срам!… Ив. Вазов, Съч. IX, 170.
БОГОХУ`ЛСТВУВАМ. Вж. богохулствам.
БОГОХУ`ЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от богохулствувам; богохулстване.
БОГОЧЕЛОВЕ`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Прозвище на Исус Христос; Богочовек. До трийсетата си година Богочеловекът не е захващал евангелска проповед затова, защото юдеите преди тия години не са приимали в звание учителско или священическо. З. Петров и др., ЧБ (превод), 193.
БОГОЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богочеловек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който почита бога и изпълнява религиозните норми; благочестив.
2. Който е свързан с почитане, честване на бога и изпълняване на религиозните норми; религиозен. О! Какво едно най-голямо благодеяние за человека, ако душевните му сили от млади години още ся напояват и изправляват с нравствени и богочестиви поучения. Ал. Кръстевич, У, 1870, бр. 18, 285. Не небрежи в неделните и празнични дни да струваш както братията ти християни, не ся отвръляй от да следуваш богочестивите им примери. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 58.
БОГОЧЕСТИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Богочестив човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОЧЕСТИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от богочестив.
БОГОЧЕ`СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Зачитане на Бога и на религиозните норми; благочестие. Показвай и предвождай богочестие, проповядвай страх божий, безпрестанно почитание и любов към височайшето същество. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 39.
БОГОЧОВЕ`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Богочеловек. И известява твърда вяра, че Исус Христос не е бил прост человек, но богочовек. З. Петров и др., ЧБ (превод), 99.
БОГОЯВЛЕ`НИЕ ср. Християнски празник (6 януари), свързан с евангелския разказ за явяването на Бог-Отец, когато Исус Христос бил кръстен в реката Йордан; Йордановден, Водици. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. От едната страна на иконостасът била втъкната върба от Върбница; а от другата — няколко свещи от Богоявление и от Великден. Л. Каравелов, Съч. II, 82-83.
БОГОЯВЛЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Богоявление или е характерен за Богоявление. Беше дори някак необичайно топло за началото на ноември. Но князът стоеше свит в шинела си, настръхнал като от богоявленски студ. В. Геновска, СГ, 375. // Който става или е станал на Богоявление. Ще се бори [Икономов] за най-демократично, почти светско управление на българската черква, а на богоявленската акция ще излезе готов за решителни и крайни действия. Т. Жечев, БВ, 336.
БОГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега обикн. нар.-поет. 1. Властвам, господствам. Един властолюбив кмет моли са на бога да умре господ, че да богува той в селото. П. Р. Славейков, СК, 22-23. Русия ни свободата / със кръв извоюва, / а без нищо немец дойде / над нас да богува. П. Р.* Славейков, Избр. пр. I, 193. • Нар.-поет. бог богувам. Бог богува — нека си богува, цар царува — века ли царува? П. К. Яворов, Съч. I,* 62. • Обр. Душата ми е тайнствен храм / от спомени населен, / и твоят лик богува там / жесток и неразделен. Ив. Вазов, Съч. II, 45. Знаеш ли нейде да царува, чест и правда да богува? Ст. Младенов, БТР I, 183.
2. Живея добре; благувам, добрувам. Даде Господ българину / да царува, да богува, / ала не знай българина / да царува, да богува. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. Ум царува, ум богува, ум патки пасе. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 186.
3. Призовавам името на бога или на светиите за благословия над някого (обикн. при просене). Един просек, .., веднаж ся бил запрял пред черковните врата .. Случило се да замине покрай него и един имотен тръговец; просекът захванал да богува и с жаловит глас да проси от него милостиня. Лет., 1873, 249.
4. В коледни песни — славя, славословя Бога. Къде стана станувахме, / къде бога богувахме. Ст. Младенов, БТР I, 183.
БОД1, бо`дът, бо`да, мн. бо`дове, след числ. бо`да, м. 1. Едно прокарване на игла с конец в плат, тъкан; бодване. Седи Тодораки на сундурмата и си кърпи потурите.
