съдията. Рече му: — Ето ти стрелите от гърба ми извадени. Ти знаеш у кого е лъкът, въздай му по право! Хр. Пелитев, ПЕБ, 25.
2. Остар. Давам някому повече от определеното, уговореното. Тоя портрет толкова му легна на сръце, чтото той въздаде Джемсу въз одуманата заплата еще 30 пя-така. И. Груев, СП (превод), 122.
3. Остар. Връщам някому ресто; възвръщам (Н. Геров, РБЯ). Въздай ми от жлъти-цата пят гроша. Н. Геров, РБЯ I, 183. въздавам се, въздам се страд. Върне, Гете, Хайне, Беранже, Петьофи и др. истински певци не биха заслужили високата чест, която им се въздава от потомството, ако в песните си не биха били откровители на своя роден, национален дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 48.
— Друга (остар. книж.) форма: воздавам.
ВЪЗДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въздавам и от въздавам се.
ВЪЗДАМ. Вж. въздавам.
ВЪЗДАРЯ. Вж. въздарявам.
ВЪЗ ДАРЯВАМ, -аш, несв.; въздаря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Дарявам, надарявам (Т. Панчев, РБЯд). Сичките, мамо, почети/и си ги дарба въздари, /я мене, мамо, не чети, / нето ма дарба подари. Т. Панчев, РБЯд, 64. въздарявам се, въздаря се страд.
ВЪЗЦАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от въздарявам и от въздарявам се.
ВЪЗДАЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение, отплата, възмездие. С такова ообро той не само добива почет, вечна слава и благодарност от своите братя, нъ с тия братолюбиви работи той угождава и Богу и умира със светли надежди, че ще получи от него прилично въздая-ние. ЦВ, 1857, бр. 333, 155. Понятията им за задгробния живот и за въздаянието се-киму по заслугите били доста смутни. Н. Михайловски, ВИ (превод), 70.
— Друга форма: воздаяние.
ВЪЗДВИГАМ, -аш, несв.; въздвйгна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздвйг-нат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Асен е струвал и много добродетелни и богоугодни дела: той въздвигнал много черкви, училища и манастири. Д. Войников, КБИ,
133. Преди да изнамерят человеците изкуството да оставят вечни чрез писмото разните достопамятни случки, за спомен посаждали дръвя, въздвигали неизработени жъртвеници или купове камени. П. Р. Славейков, СК, 1852, 48. Тоц, [трудът] подобрява и въздвига чловека. И. Груев, СП (превод), 125. Богът на бащите ни, който избра и възвиси нашия народ, като въздвйгна от Давидовото потомство, по обещанието си пред Израиля, спасителя Исуса. Д.
Душанов, ИПЧ, 12. въздвигам се, въздвиг-на се страд.
ВЪЗДВЙГАМ СЕ несв.; въздвйгна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта. Ив. Богоров, КГ, 6. Но наскоро след платейский бой [Македонското царство] пак си придобило независимост и зело малко по малко да ся въздвига. ВИ, 37.
— Други форми: възвдйгам и воздвйгам.
ВЪЗДВЙГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздвигам и от въздвигам се; въздигане. С това въздвигане на християнството ив Европа свръша ся старата история. Й. Груев, КВИ (превод), 56.
— Друга форма: възвдйгане.
ВЪЗДВЙГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздвигане. Заради това, когато ни ся поиска помощ за тяхното въздвигание [на училищата], не трябва нищо да жалим, а трябва мило за драго да даваме и всякак да помагаме само по-скоро да станат. Лет.,
1871, 243. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта и всякога това въздвигание става сравнено с пътя, когото той прави, като напреднува. Ив. Богоров, КГ, 6. Многобройни български юноши пътували в Русия, за да се образуват за учители и свещеници. Това ставало не само с помощта на търговците, но и на самото руско правителство, което сега начнало вече да се старае за въздвиганието на българите. Г. Бонев, БК (превод), 18.
ВЪЗДВЙГНА. Вж. въздвигам.
ВЪЗДВИЖЕНИЕ ср. 1. Остар. Книж. Въздигане.
2. Църк. Християнският празник Кръстов-ден (14 септември).
ВЪЗДЕБЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-дебел от обикновеното или отколкото се очаква. Катерина се загледа в лицето й, като че ли да погълне с поглед и последния трепет на усмивката й по алените, възде-бели и едва-едва издути устни. Д. Талев, ЖС, 208. Продажбите в Анверс обаче били все така редовни — вероятно все от щоко-вете в складовете, каза вторият глас, малко въздебел и глух, като че човекът говореше със затворена уста. П. Спасов, ХлХ, 336. Челото му беше високо, изпъкнало, .., веждите леко свити и въздебели. Д. Спрос-транов, С, 203.
ВЪЗДЕБЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздебел. До тях две госпожи, една млада .. и хубавица, .. и възрастна въздебеличка жена приказваха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 142. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон ко
