под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер. Ал. Константинов, Съч. I, 147. И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як. Н. Хайтов, X, 109.
ВЪЗДЕ`ЙСТВАМ и ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Оказвам, упражнявам въздействие; повлиявам. За укрепване волята у Алека въздействуваха .. най-вече сполетелите го неволи и несгоди в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 143. Също и Доситей Обрадович, най-видният сръбски просветител и реформатор, се е срещал няколко пъти с българи и е имал случай да им въздействува. Б. Пенев, НБВ, 23. Таньо винаги въздействуваше подтискващо на събеседниците си, защото никога не знаеш какво мисли и какво ще каже. Й. Вълчев, СКН, 109. Той [Бончев] мисли .. да преведе след „Разбойници“ нещо от „по-сериозните и изящните произведения на Шилера“ и нещо от белетристиката на другите западни народи, способно да въздействува върху вкуса на българския читател. М. Арнаудов, БКДБ, 224-225.
ВЪЗДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействам; въздействуване.
ВЪЗДЕ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който упражнява въздействие. Да имаме винаги пред очи изпълнението на Мордвинов в класическите пиеси, представени от „Моссовет“. Наистина Мордвинов винаги се стреми да улови музикалната тема на образа, но и при неговото изпълнение по-въздействени от гласовите връзки са умът и сърцето. Н. Лилиев, Съч. III, 322.
ВЪЗДЕ`ЙСТВЕНО. Нареч. от въздействен. Чрез тези [изразните] средства ние възприемаме картината и образа по-живо, по-въздействено. Христом. VII кл, 151.
ВЪЗДЕ`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Действие върху някого или върху нещо, което довежда до някакъв резултат или някаква промяна; влияние. Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бьов претърпя могъщето макар преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго. С. Радев, Худ., 1906, бр. 4-5, 20. Внезапно тя почувствува нужда да види жив човек, да се изтръгне от въздействието на тази ужасна картина. Д. Димов, ОД, 82. Въздействието на Паисия върху духовния живот ние долавяме отразено и в литературата. Б. Пенев, НБВ, 62. Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм. А. Наковски, БС, 154. На сутринта жена ми вдигна температура, вечерта я свали под въздействието на антибиотик и витамин В12. Р. Балабанов, ТБК, 3, Опитът показва, че радиоактивното разпадане на атомните ядра не може да се влияе от външни въздействия, като загряване, действие с електричество и пр., които химията прилага за осъществяване на обикновените химични реакции. Хим. VII кл, 34.
ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. въздействам.
ВЪЗДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от въздействувам; въздействане.
ВЪЗДИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от въздивя като прил. Учуден, смаян, удивен. — Няма ми кожуха, ни калимявката, ни очилата, нийде ги няма! — каза попът въздивен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 151. Тъй е и в Търговище, където никой не ни посреща, но затуй пък в черковния двор се спираме въздивени пред каменната пластика около прозорците и входа на черквата: поразява ни изображението на един юнак с огромни засукани мустаци, сабя в едната ръка и боздуган в другата — що ще в божия дом? Отеч., 1978, кн. 3, 28. И поразен и ням, / .. / застана сепнат той пред изгледа омаян / и с поглед въздивен, на висина и шир / обгърна стареца безкрайний божи мир… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Гетман: — Чуйте само една дума — тя ще да ви върне назад сичкия покой. Амалия: (се връща назад и го изгледва въздивена): — Какво, друже? Кой може на небото или на земята да ми върне моя покой? Н. Бончев, Р (превод), 66.
ВЪЗДИВЯ`. Вж. въздивявам.
ВЪЗДИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; въздивя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Учудвам, смайвам, удивлявам някого. „Жив бях, не съм, отвърна ми [Виргилий] с глас мек, / във Мантова от род благочестиви / живот съм аз получил в оня век, / в кой Юлий с подвиги света въздиви. К. Величков, Ад (превод), 6. въздивявам се, въздивя се страд.
ВЪЗДИВЯ`ВАМ СЕ несв.; въздивя` се св., непрех. Остар. Книж. Учудвам се, смайвам се, удивлявам се. И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. Ив. Вазов, Съч. XI, 48. Простодушният поп се въздиви, като му казах, че проклинанието не може да бъде подпора на вярата. Н. Бончев, Съч. I, 56.
ВЪЗДИВЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздивявам и от въздивявам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗДИ`ГАМ, -аш, несв.; възди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възди`гнат, св., прех. Книж. 1. Издигам ръст нагоре, на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам, извишавам, възвисявам, възвишавам. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, .., един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. И разиграното море, което си въздигаше запеняните вълми до небеса,
