ните; навъзбог, възнебеси. В полето нейде .. се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч — .. Далеко зад нея, отляво и отдясно, заключваха погледа му извишеният Орлов връх и плоският Гарван — и двата високи до възбог. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Рой пеперуди бе: те носят се възбог. К. Христов, ЧБ, 47.
— Друга (остар. и диал.) форма: възбог.
ВЪЗБРАНА ж. 1. Книж. Забрана. — Разрешавам на твоите войски първи да влязат в Буртудизос като господари и да господаруват в него без ограничения до обяд. Възбрана слагам само върху господните храмове и децата до петнадесет години. А. Гуляшки, ЗВ, 533. По друг начин трябва да се поведе тоя народ, свикнал да си откъсне от градината какъвто и да е плод или зеленчук, винаги, когато му потрябва, когато му се дояде. Не познаваше възбраната, нямаше задръжки за нищо. Ел. Огнянова, НШ, 174.
2. Юрид. Постановена от съдебен изпълнител и вписана в нотариалните книги забрана за разпореждане с недвижим имот, собственост на длъжник. Възбрана върху имота. Вдигам възбрана. Отменям възбрана. Налагам възбрана. Слагам възбрана.
◇ Под възбрана, съм, се намирам. За нещо — забранен за разпространение, продажба, употреба, упражняване (съм). В много страни обществеността не е била добре осведомена за големите различия на амат-ъорския от професионалния бокс и поради тези обстоятелства в много от тях съществували закони, по силата на които боксът бил под възбрана. Ем. Жечев, Б, 9. Поради това, че захарта се намираше под възбрана, бозаджията нямаше нищо сладко, освен оризена боза със захарин. Б. Бол-гар, Б, 120.
ВЪЗБРАНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Юрид. Който се отнася до възбрана (във 2 знач.). Налагането на възбрана ся бележи във възбранителната книга на подлежащий окръжен съд. ВП, 40. Възбранителни мерки.
ВЪЗБРАНЯ. Вж. възбранявам и възбраням.
ВЪЗБРАНЯВАМ, -аш, несв.; възбраня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Не позволявам на някого да извърши нещо или да се възползва от нещо; забранявам. — И
— втора грешка направи: ти [Никифоре] възбрани на арменеца да идва в двореца. Н. Райнов, ВДБ, 142. Не възбранявай на себе си и на домашните си някое невинно и оп-ростително увеселение, което по причина на работите си и други занятия не можеш да добиеш в друг ден на седмицата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 60. Никой обаче не ми е възбранил и не може да ми възбрани да не наблюдавам как са вървели и как вървят работите в страната, в която живея. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Портата ще прекъса всяко сношение с гърцкото правителство, ще изпъди гърцките поданици от земята си и ще възбрани влизанието на гърцки кораби в пристанищата й. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. // Не оставям някого да извърши нещо; спирам, възпирам. Всяка държава е длъжна,.., да възбранява словом и оружием коя да е европейска държава, когато тя, с щета на съседите си, иска да ся разпространи безгранично. Ч, 1870, бр. 2, 48. възбранявам се, възбраня се страд. Колкото за исканията на българите да са употребява българският язик в училищата и черковно-славянският в черковите, то тези язици никога не са са възбранявали и че занапред патриаршията ще гледа безпрепятствено да са употребяват. Р. Каролев, УБЧИ, 166. Ако преди отплуването на кораба са случи да са възбрани търгуването с мястото, за което са отправя, условието са разваля без обезщетяването на никоя от уговорените страни. ДЗОИ I (превод), 287.
ВЪЗБРАНЯВАМ СЕ несв.; възбраня се
св., непрех. Остар. Книж. Възпирам се, въздържам се. Ний не можем ся възбрани от да извикнем пълно и сладко утешение: Не, българският народ не е изгубен. Ч, 1870, бр. 5, 147. Не ми съглядвайте моля, че не ви отговорихме на писмата, които до тоя час приях, останаха без ответ, и да ни ся ще тоя ред не можеме ви представи причините, чрез които ся възбранихме да свръ-шеме това. АНГ I, 527.
— Друга форма: возбранявам.
ВЪЗБРАНЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбранявам и от възбранявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗБРАНЯМ, -яш, несв. (рядко); възбраня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. Простото пребивание на един кой да е църковен началник в Цариград.., не е противоканоническо, туй е яв-но, не само от туй, че ни едно правило не го възбраня, но и от самите събития. Н. Михайловски, ОВ, 39. възбраням се, възбраня се страд.
ВЪЗБРАНЯМ СЕ несв. (рядко); възбраня се св., непрех. Остар. Книж. Възбранявам се.
ВЪЗБРАНЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбраням и от възбраням се; въз-браняване. В дателен падеж ся полагат: 1) Лицето, на което ся дава нещо,.. 2) При глаголите, които означават: покорение или противност, помагане или възбраняне. Ив. Момчилов, ПСЕ, 116-117.
ВЪЗБРЯГ нареч. Диал. Нагоре, нанаго-ре. А веч другарите отдавна / настигнал, на възбряг Младен вървеше бавно, / кон за
