— той ще я освободи от тия грижи и тревоги. Д. Талев, И, 419. — О, да-а!... Едно време имаше всемогъщ господ на небето, от когото зависеше всичко на земята. О. Василев, Л, 26. // Който притежава голяма мощ и трудно може да бъде победен. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 165.
2. Обикн. за чувство, мисъл и др. — който е много силен, който се проявява в много висока степен и може да направи, да преодолее всичко; всесилен. Тежко беше да го убедя да остане дома и да варди бащиното ни огнище, но братската любов е всемогъща. После дълги молби брат ми са съгласи да остане дома. П. Хитов, МП, 10. Всемогъща вяра.
3. Като същ. всемогъщият м. Рядко. Бог; всевишният, всесилният, всемилостивият.
ВСЕМОГЪЩЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество на всемогъщ; всесилие. В тая пъстра бъркотия от знания и легенди обаче имаше няколко здрави, постоянни и непоклатими опорни точки: народът, род-ната земя, вярата в науката, в нейното всемогъщество. Д. Талев, ПК, 145. Бел бил принуден да напише учено съчинение, в което ся старал той .. да докаже, че кометите възвещават не гнева на божеството, но неговата мъдрост и всемогъщество. Ч, 1871, бр. 17, 532.
ВСЕМОГЬЩИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всемогъщество. Величествени храмове и постройки се издигали в Цариград и другите византийски градове. Те трябвало да внушат на обитателите на малките къщурки мисъл за дълго вечността и все-могъщието на императорската власт. Ист. VI кл, 33;
ВСЕМОГЪЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Всемогъщество. — Ако ти не доведеш тоя сиромах човек в храма на св. Кирик и Юлита, то той никога няма да оздравее. .. Божията всемогъщност и чудотворните сили на св. Кирик и Юлита са големи — каза той. Л. Каравелов, Съч. V, 35.
ВСЕМОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Поет. Всесилен, всемогъщ. Като борец и мене откалиха / всемощното време / и вечната съдба — /и мои, и твои властелини! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 25. Богатството е всемощно. БДн, 1909, бр. 22,2.
ВСЕМОЩНО нареч. Поет. С всичка сила, мощ. А понесени високо, палим слънцето и греем — /../ и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем,/пеем гордо — и всемощно благославяме света. Хр. Ясенов, Събр. пр, 57. Задружно проехтяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.
ВСЕМОЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всемощен; всесилие, всемогъщество. Човекът, който я [природата], разгледва, извдига са малко по малко във вътрешния престол на все-мощността. Ив. Богоров, КП, 1874, кн.
1,7-
ВСЕМЪДРОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на всемъдър; премъдрост. Стоят [народите] с кръстосани ръце,., молят ся Господу Богу .. да ги спаси, като благоволи във всемъдростта си да насели с тях освободените от всяко земно злощастие небесни обиталища. Ч, 1870, бр.
1, 12-13.
ВСЕМЪДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, в обръщение за м. р. ед. ч. всемъдри, прил. Остар. Книж. Обикн. като епитет за бог — който е най-мъдър от всички. Колко тряба да е всесилен и всемъдър онзи [бог], който е създал светове толкоз безбройни, както зрънцата на пясъка край морето! Пч, 1871, бр. 5, 65-66.
ВСЕНАРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до целия народ, засяга целия народ. Един от най-радостните дни през годината беше всенародният празник Кирил и Методий. К. Константинов, ППГ, 56. Ботев вярва, че е възможно да се осъществи всенародното щастие чрез общата борба на всички народи с притесни-телите. Лит. X кл, 150. Нещастието ни е голямо. Не е само твое и мое,.., всенародно е, трябва да го понесем. Сл. Македонски, ЕЗС, 65. Неделните училища следуват да раздават добрите семена за скорошний добър плод — всенародно образование. У,
1871, бр. 8, 113. // Който е общ за целия народ, принадлежи на целия народ. Фабриките вече стават / всенароден общ имот. Ас. Босев, ДО, 56.
2. В който народът участва масово. Борбата срещу отделни гръцки владици прерасна във всенародна борба за черковна независимост. Ив. Хаджийски, БДННI, 6. Всенародно въстание. Всенародна акция. Всенародно обсъждане.
ВСЕНАРОДНО нареч. Остар. Книж.
1. С участие на целия народ, от целия народ. Авторът на „Тихият дон“ и на „Разораната целина“ [М. Шолохов] е всенародно обичан и уважаван писател в своята велика родина. Лит. XI кл, 139. "Славените отколе .. решавали работите всенародно (публич-но),.. "Т. Шишков, ИБН, 20. Спартанските царе били заедно с туй и жреци на Зевса.. Смъртта на секиго от тях са жалеяла всенародно десет дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 79.
2. Пред целия народ, пред всички. Изгориха всенародно протестантските разни брошури и силома накараха новите вероотстъпници да се отрекат от протестант
