Page:RBE Tom1.djvu/854

май / и ме свари учител в Кулско / в едно малко и глухо село, / от където уж за богохулство /уволниха ме с шумно дело. Н. Ма-ангозов, НПС, 110.

. Постъпки, думи, мисли, с които се осквер-иява, подиграва нещо възвишено; гавра, кощунство. Клеветникът вече не гъкна. Само звуковете „бух“ не преставаха. А в „Люксембург“ ръкопляскания! „Травиата“ трети път се зафащаше и възнасяше из нощния тих въздух... Най-дълбокото варварство на две крачки от най-префинената цивилизация! Та тая цивилизация беше подигравка, богохулство, срам!... Ив. Вазов, Съч. IX, 170.

БОГОХУЛСТВУВАМ. Вж. богохулствам.

БОГОХУЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от богохулствувам; бого-хулстване.

БОГОЧЕЛОВЕК, мн. няма, м. Остар. Книж. Прозвище на Исус Христос; Богочо-век. До трийсетата си година Богочелове-кът не е захващал евангелска проповед затова, защото юдеите преди тия години не са приимали в звание учителско или свяще-ническо. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 193.

БОГОЧЕЛОВЕЧЕСКИ,-а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бо-гочеловек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който почита бога и изпълнява религиозните норми; благочестив. 2. Който е свързан с почитане, честване на бога и изпълняване на религиозните норми; религиозен. О! Какво едно най-голямо благодеяние за человека, ако душевните му сили от млади години още ся напояват и изп-равляват с нравствени и богочестиви поучения. Ал. Кръстевич, У, 1870, бр. 18, 285. Не небрежи в неделните и празнични дни да струваш както братията ти християни, не ся отвръляй от да следуваш оогочести-вите им примери. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 58.

БОГОЧЕСТИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Богочестив човек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГОЧЕСТИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от богочестив.

БОГОЧЕСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Зачитане на Бога и на религиозните норми; благочестие. Показвай и предвождай богочестие, проповядвай страх божий, безпрестанно почитание и любов към височайшето същество. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 39.

БОГОЧОВЕК, мн. няма, м. Остаю. Книж. Богочеловек. И известява твърда вяра, че Исус Христос не е бил прост чело-век, но богочовек. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 99.

БОГОЯВЛЕНИЕ ср. Християнски празник (6 януари), свързан с евангелския разказ за явяването на Бог-Отец, когато Исус Христос бил кръстен в реката Йордан; Йор-дановден, Водици. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма задушница. JI. Каравелов, Съч. И, 7. От едната страна на иконостасът била втъкната върба от Върбница; а от другата — няколко свещи от Богоявление и от Великден. Л. Каравелов, Съч. II, 82-83.

БОГОЯВЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Богоявление или е характерен за Богоявление. Беше дори някак необичайно топло за началото на ноември. Но князът стоеше свит в шинела си, настръхнал като от богоявленски студ. В. Геновска, СГ, 375. // Който става или е станал на Богоявление. Ще се бори [Икономов] за най-демократично, почти светско управление на българската черква, а на богояв-ленската акция ще излезе готов за решителни и крайни действия. Т. Жечев, БВ, 336.

БОГУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега обикн. нар.-поет. 1. Властвам, господствам. Един властолюбив кмет моли са на бога даумре господ, че да богува той в селото. П. Р. Славейков, СК, 22-23. Русия ни свободата / със кръв извоюва, / а без нищо немец дойде / над нас да богува. П. Р Славейков, Избр. пр. I, 193.» Нар.-поет. бог бо-гувам. Бог богува — нека си богува, цар царува — века ли царува? П. К. Яворов, Съч.

1. 62. • Обр. Душата ми е тайнствен храм / от спомени населен, / и твоят лик богува там/жесток и неразделен. Ив. Вазов, Съч. II, 45. Знаеш ли нейде да царува, чест и правда да богува? Ст. Младенов, БТР I, 183.

2. Живея добре; благувам, добрувам. Даде Господ българину / да царува, да богува, / ала не знай българина/да царува, да богува. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. Уж царува, ум богува^ум патки пасе. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 186.

3. Призовавам името на бога или на светиите за благословия над някого (обикн. при просене). Един просек,.., веднаж ся бил запрял пред черковните врата.. Случило се да замине покрай него и един имотен тръго-вец; просекът захванал да богува и с жало-вит глас да проси от него милостиня. Лет., 1873, 249.

4. В коледни песни — славя, славословя Бога. Къде стана станувахме, / къде бога богу вахме. Ст. Младенов, БТР I, 183.

БОД¹, бодът, бода, мн. бодове, след числ. бода, м. 1. Едно прокарване на игла с конец в плат, тъкан; бодване. Седи Тодора-ки на сундурмата и си кърпи потурите.

БОГОХУЛСТВУВАМ 854 БОД¹