БОГОВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация.
БОГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Божествен. Той пръв път внушаваше бо-говския нектар на триумфа, почти на славата... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124.
БОГОДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е даден, дарен от Бога. Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги,.., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 249. От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да на-глядваме сироти. Хр. Данов, ППК (превод), 70.
БОГОЗНАМЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поличба, знамение.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОИЗБРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят.. Д. Талев, С II, 15. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавист-ни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“. важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.
3. Като същ. богоизбран (богоизбранижт>) м.; богоизбрани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. Литературната бохема в 'Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава.. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява. Ив. Богданов, СП, 33. Обича да дружи с богоизбрани.
БОГОИЗБРАНИК, мн. -ци, м. Богоизбран човек. Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове. А. Гуляшки, ЗВ, 64.
БОГОЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за Бога по красота, великолепие. Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
БОГОВЛАСТИЕ
БОГОЛЕПИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Достойна за Бога красота. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОЛЮБЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Който е мил, скъп, драг на Бога. Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва. У, 1871, бр. 1, 335. — Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 95.
БОГОЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който е обичан от Бога; боголюбим. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни. Л. Каравелов, Съч. I, 63.
БОГОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича Бога. Противоп. богомразец, богоненавистник. Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т. Влайков, Пр I, 174. Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ. Ив. Вазов, Съч. XV, 38.
БОГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места. Н. Рилски, ОМР III.
2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголю-бивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство. П. Славински, ПЗ, 104-105.
БОГОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Любов, почит към Бога. Противоп. богоненавист, богоненавистничест-во, богомразство (Н. Геров, РБЯ). 2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Бо-голюбие архимандрит Константин. Лет., 1876, 5. Гостът беше игуменът из Киприя-новският манастир и наместникът на сич-
БОГОЛЮБИЕ
844
