ВЕРНОПОДАНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, предано, вярно на монархическата власт и на монарха. Обявяваме на всичките наши верноподаници, че в постоянното ни желание за доброто на нашето отечество.., ние възстановяваме приетата от Търновското учредително народно събрание конституция. С. Радев, ССБ I, 402. И тоя Калофер... Как не се намери един вернопо-даник да го затрие! М. Марчевски, П, 39. Под тежкото и сиво английско небе на 25 юни 1881 г. се роди още един верноподаник на краля и английската империя. Т. Генов, Избр. пр, 191.
ВБРНОПОДАНИЦА ж. Книж. Жена, предана, вярна на монархическата власт и на монарха.
ВЕРНОПОДАНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който се отнася до верноподаник и до верноподаничество. „Позволете ни, ваше царско височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпре-делно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на тия благородни патриоти.“ Ал. Константинов, БГ, 100-101. В последното .. село, тие [чорбаджиите] не давале дума да се спомене за въстание,.. и търсиле случай да покажат своите верноподанически и раболепни чувства.
3. Стоянов, ЗБВ Ш, 320.
ВЕРНОПОДАНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. верноподанически. Авторите на мемоара най-верноподанически искат да убедят султана, че ако той ги послуша и възприеме идеята за дуалистична монархия, ще привърже българите към своя престол. Ив. Унджиев, ВЛ, 11. И след малко заваляха прошения от сичко българско до
в. [великия] везир в Цариград,.., с които са молеше верноподанически султановото правителство да повика под отом. знаме за войници и синовете на своята рая. 3. Стоянов, ЗБВ 1,257-258.
ВЕРНОПОДАНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на верноподаник. Пред дома на генералгубернатора се тълпи народ — израз на верноподаничество. К. Странджев, ЖБ, 79.
ВЕРНОПОДАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Верноподаничество; верно-поданство. Отсега нататък програмите на нашите училища ще да се подписват от самите валие или от председателите на дер-вишките педагогически съвети и из тях ще да бъде изключено сичко, което противоречи на интересите, на правата и на законите на деспотизма и което развращава верноподаността на раята. Хр. Ботев, Съч., 1929, 289.
ВЕРНОПОДАНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Верноподаничество; верно-поданост. В кръга на нашите мезлишки политици, пастире и чорбаджие са говори, че сойтарите на н. в. [негово величество] султана, по съвета на просвещена Европа, като са увериле вече във верноподанството на българския народ, са решиле да възобновят неговото политическо съществувание на основите на вашия букурещки дуализъм. Хр. Ботев, Съч., 1929, 258.
ВЕРО, мн. няма, ср. 1. Препарат за измиване на домакински съдове. Това веро не е хубаво — не измива добре.
2. Опаковка, шише с такъв препарат. — Купи едно веро, че старото свърши.
ВЕРОЗАКОН м. Остар. Книж. Черковно правило. Ако ли откараното по този начин [с измама] дете е момиче непълнолетно, лицето, което го е откарало, ся туря временно в окови.. А ако ли откараното момиче ся е венчало, постъпва ся според ве-розакона. Ф. Перец и др., НЗ, 56.
ВЕРОЗАКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до ве-розакон. Но тая благородна ревност за вярата и за цръквата става причина да бъдат там верозаконните гонения най-страшни и да настане нарочито у Испания инквизиция. Лет., 1874,109.
ВЕРОЗАКОННО. Остар. Книж. Нареч. от верозаконен. Туй последно постановление [за Съвета на правосъдието] осветява началото на разделението на изпълнителната власт от съдебната както вероза-конно, тъй и граждански. ДЗОИ I (превод), 66.
ВЕРОЗАКОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от верозаконен.
ВЕРОИЗМЕННИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; вероотстъпник.
ВЕРОИЗМЕННИЦА ж. Книж. Жена, която се е отрекла от вярата си; вероотстъпница.
ВЕРОИЗМЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Книж. Който се отнася до вероизмен-ничество и до вероизменник; вероотстъпни-чески.
ВЕРОИЗМЕННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Измяна на вярата, отричане от вярата, от религията си; вероотстъпничество.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва.
— Ще продължа делото на моя брат,.., и ще управлявам тъй справедливо държавата, че всеки мой поданик без разлика на вероизповедание и народност да се радва на благоденствие, законност и свобода. Ст. Дичев, ЗСI, 12. По вероизповедание ревностни католици, дубровничаните не можеха естествено да не упражнят преди всичко силно влияние върху българските католици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 38. — Негово светейшество папата е потопен в
