ВЕРИ`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Верига, използвана като повод, юлар на добиче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРИ`ЖНО нареч. 1. Като верига, във форма на верига. Те [силиконите] представляват високомолекулярни съединения, молекулите на които са изградени около верижно свързани и редуващи се атоми на сицилий и кислород, сицилий и сяра и др. ВН, 1960, бр. 2889, 4.
2. По верижен метод. За да се ускори строежът, в бригадата решиха да работят верижно: докато в двете звена издигаха стените, друго звено стягаше колони. ВН, 1960, бр. 2824, 2.
ВЕРИЖНО`СТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от верижен. При многозабойната система се избягват напълно слабостите, .. като неизползуване пълния капацитет на машините, липсата на строга система и верижност на работата. ОФ, 1950, бр. 1801, 2.
ВЕРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. Реалистично течение в италианската литература, музика (главно в операта) и изобразително изкуство от края на 19 в. с елементи на натурализъм, с подчертана социално-политическа насоченост към работническа тематика.
— От ит. verismo.
ВЕРИФИКА`ЦИЯ ж. Книж. Проверяване истинността на научна теория, твърдение, обикн. по опитен път; верифициране.
— От лат. verificatio.
ВЕРИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проверявам, установявам истинността на научно твърдение и др., обикн. по опитен път. верифицирам се страд.
— От нем. verifizieren.
ВЕРИФИЦИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от верифицирам и от верифицирам се; верификация.
ВЕ`РИЦА ж. Умал. от вяра. Облогът наистина я оживил, нова верица трепнала под вълнуващите се момински гърди. О. Василев, ЖБ, 429. От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам. П. Р. Славейков, БП II, 23.
◇ Верицата ти <мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналагаха го свирепо. Биеха и крещяха: — Ти нас ли ще баламосваш? Казвай, верицата ти, как си правил конспирация! Д. Жотев, ПМИ, 16.
Верицата ще разплача някому. Грубо. Ще отмъстя жестоко на някого (обикн. при закана за жестока разправа). — Слушай! Разплаквам верицата на един човек, който ме смята за опозиция! Хр. Пелитев, ХО, 57.
ВЕ`РИЧКА ж. Умал. от вяра. Само в съчет.
Веричката ти <проклета, мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво .. изпочупило младите филизи, .. — Тц, тц-тц! .. Хайдути хора, веричката им проклета! Чудомир, Избр. пр, 120. Като рече веднъж „фрас“! — отиде и въдица, и конец, и всичко! Веричката му сомска! То не беше и сом като сом, а ламя! Д. Калфов, Избр. разк., 110.
ВЕ`РМАХТ мн. няма, м. Книж. Название на въоръжените сили на Третия райх (1935-1945).
— От нем. Wehrmacht.
ВЕРМИКУЛИ`Т м. Минер. Минерал във форма на дребни люспи или едри плочести кристали с кафяв или златистожълт цвят, използван като изолационен или огнеупорен материал. Един от интересните плочести материали е вермикулитът, който е най-често с кафяв цвят, но не е еластичен. Б. Ангелов, ЗМ, 26.
— Фр. vermiculite.
ВЕРМУ`Т м. Само ед. Подсладено алкохолно питие със слабо горчив вкус, приготвено от вино и ароматизирано с билки. На съседната маса седеше млад рус човек с очила и някак отегчено пиеше вермут. Д. Димов, Т, 106. Вермут се лее и кипи шампанско, / отскачат тапи — пукот глух се чува. Ем. Попдимитров, СР, 56. // Само мн. Различни видове от това питие. — Какви вермути имате в магазина? Кой от тях бихте ми препоръчали?
— Нем. Wermut.
ВЕРМУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от вермут.
ВЕ`РНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от верен. Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска философийка, която си беше „май твърде верничка“. И. Петров, МВ, 90.
ВЕРНИСА`Ж м. Книж. Тържествено откриване на художествена изложба пред поканени специалисти и гости. Дяволски му бе провървяло [на Хари] напоследък. Особено с изложбата .. Откри я през април в една студена заличка, едва събра малко пари за вернисажа. П. Вежинов, НБК, 322.
— Фр. vernissage.
ВЕРНОПО`ДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Верноподанически. И отпрати към столицата само колите с разбойнически глави .. Селим хан му благодари с дълго, но съвсем ясно писмо за верноподаната му ревност. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 535. Но никой от тие последните [народните деятели] не е можал да преживей дълго време в своето родно място, по причина на гоненията, които са търпели от страна на верноподаните чорбаджии. З. Стоянов, ЗБВ I, 43.
