ВЕРНОПО`ДАНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, предано, вярно на монархическата власт и на монарха. Обявяваме на всичките наши верноподаници, че в постоянното ни желание за доброто на нашето отечество .., ние възстановяваме приетата от Търновското учредително народно събрание конституция. С. Радев, ССБ I, 402. И тоя Калофер… Как не се намери един верноподаник да го затрие! М. Марчевски, П, 39. Под тежкото и сиво английско небе на 25 юни 1881 г. се роди още един верноподаник на краля и английската империя. Т. Генов, Избр. пр, 191.
ВЕРНОПО`ДАНИЦА ж. Книж. Жена, предана, вярна на монархическата власт и на монарха.
ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до верноподаник и до верноподаничество. „Позволете ни, ваше царско височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на тия благородни патриоти.“ Ал. Константинов, БГ, 100-101. В последното .. село, тие [чорбаджиите] не давале дума да се спомене за въстание, .. и търсиле случай да покажат своите верноподанически и раболепни чувства. З. Стоянов, ЗБВ III, 320.
ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. верноподанически. Авторите на мемоара най-верноподанически искат да убедят султана, че ако той ги послуша и възприеме идеята за дуалистична монархия, ще привърже българите към своя престол. Ив. Унджиев, ВЛ, 71. И след малко заваляха прошения от сичко българско до в. [великия] везир в Цариград, .., с които са молеше верноподанически султановото правителство да повика под отом. знаме за войници и синовете на своята рая. З. Стоянов, ЗБВ I, 257-258.
ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на верноподаник. Пред дома на генералгубернатора се тълпи народ — израз на верноподаничество. К. Странджев, ЖБ, 79.
ВЕРНОПО`ДАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Верноподаничество; верноподанство. Отсега нататък програмите на нашите училища ще да се подписват от самите валие или от председателите на дервишките педагогически съвети и из тях ще да бъде изключено сичко, което противоречи на интересите, на правата и на законите на деспотизма и което развращава верноподаността на раята. Хр. Ботев, Съч., 1929, 289.
ВЕРНОПО`ДАНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Верноподаничество; верноподаност. В кръга на нашите мезлишки политици, пастире и чорбаджие са говори, че сойтарите на н. в. [негово величество] султана, по съвета на просвещена Европа, като са увериле вече във верноподанството на българския народ, са решиле да възобновят неговото политическо съществувание на основите на вашия букурещки дуализъм. Хр. Ботев, Съч., 1929, 258.
ВЕ`РО, мн. няма, ср. 1. Препарат за измиване на домакински съдове. Това веро не е хубаво — не измива добре.
2. Опаковка, шише с такъв препарат. — Купи едно веро, че старото свърши.
ВЕРОЗАКО`Н м. Остар. Книж. Черковно правило. Ако ли откараното по този начин [с измама] дете е момиче непълнолетно, лицето, което го е откарало, ся туря временно в окови .. А ако ли откараното момиче ся е венчало, постъпва ся според верозакона. Ф. Перец и др., НЗ, 56.
ВЕРОЗАКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до верозакон. Но тая благородна ревност за вярата и за цръквата става причина да бъдат там верозаконните гонения най-страшни и да настане нарочито у Испания инквизиция. Лет., 1874, 109.
ВЕРОЗАКО`ННО. Остар. Книж. Нареч. от верозаконен. Туй последно постановление [за Съвета на правосъдието] осветява началото на разделението на изпълнителната власт от съдебната както верозаконно, тъй и граждански. ДЗОИ I (превод), 66.
ВЕРОЗАКО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от верозаконен.
ВЕРОИЗМЕ`ННИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; вероотстъпник.
ВЕРОИЗМЕ`ННИЦА ж. Книж. Жена, която се е отрекла от вярата си; вероотстъпница.
ВЕРОИЗМЕ`ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.* -и, прил. Книж. Който се отнася до вероизменничество и до вероизменник; вероотстъпнически.
ВЕРОИЗМЕ`ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Измяна на вярата, отричане от вярата, от религията си; вероотстъпничество.
ВЕРОИЗПОВЕДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва. — Ще продължа делото на моя брат, .., и ще управлявам тъй справедливо държавата, че всеки мой поданик без разлика на вероизповедание и народност да се радва на благоденствие, законност и свобода. Ст. Дичев, ЗС I, 12. По вероизповедание ревностни католици, дубровничаните не можеха естествено да не упражнят преди всичко силно влияние върху българските католици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 38. — Негово светейшество папата е потопен в
