ващ вкус на препечена халва К. Константинов, ППГ, 87. Вафлени фунийки. Вафлени чаши.
2. Който е свързан с производството на вафли. Вафлен цех. Вафлено отделение.
ВАФЛИЧКА ж. Умал. от вафла.
ВАХ междум. Диал. Въх, вай, ох. Вах, много се уморих.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАХМИСТЪР, мн. -три, м. Остар. Во-ен. 1. Чин на старшина в кавалерия или кон-на артилерия.
2. Лице, което има такъв чин. Сигнал за атака .. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмис-търа два пъти подред се изправи на задните си нозел без да успее да промени мястото си. Й. Йовков, Разк. I, 148. Той заповяда на командира на първи взвод да поеме еска-дрона и да го чака на края на града и с вах-мистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление. Ем. Станев, ИК III и IV, 472.
— От нем. \УасЬ1те151ег през рус. вахмистр.
ВАХТА ж. Мор. 1. Дежурство на командния мостик и в машинното отделение на кораб. На кърмата на „Надежда“ допушва-ха цигарите си моряците, които постъпваха на вахта при машините и в котлярното отделение. Д. Добревски, БКН, 20. Орхиде-ев току-що бе завършил вахтата си и сега дежурни бяха старши помощникът .. и Ба-лавачев. Н. Антонов, ВОМ, 64. Най-здрави-те и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2. Застъпвам на вахта.
2. Дежурна смяна на кораб. —- Морска вахта! Постоянно наблюдение силата на вятъра, барометъра, облачността, вълнението и всяко изменение веднага да ми се докладва! Б. Трайков, ВО, 55.
— От хол. >УасЬ1.
ВАХТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Мор.
1. Който се отнася до вахта, свързан е с вахта. Нашите кораби са снабдени с най-мо-дерни щурмански съоръжения. Затова точ-ното плаване не е само въпрос на чест за всеки командир, щурман или вахтен офицер, но и тяхно пряко задължение. НА, 1958, бр. 3185, 2. Вахтен капитан. Вахтен кормчия. Вахтен моряк. Вахтен дневник.
2.1Сато същ. вахтен (вахтенижт>) м., вах-тени<те> мн. Лице, което е на вахта. В четири часа вахтените се смениха и при трапа застана Алтаров. Н. Антонов, ВОМ, 52. На палубата останаха само вахтените, щурманъти Никола Степанич. Гр. Угаров, ПСЗ, 652. Вахтеният съобщи на Драганова, че една лодка заминала преди малко за Гюргево и щяла да донесе някакви хора. С. Радев, ССБ II, 611.
ВАЦИНА ж. Остар. Ваксина. Откак изнамериха да пресаждат на децата вацина, голямата шарка или сипаницата трябува май съвършено да ся заличи от разписа на детинските болести. Лет., 1871, 141.
ВАШ, -а, -е и (диал.) -о, мн. -и, членувано съкр. (разг. и поет.) вашта (ж.), -о (ср.), мн. -е и (остар. и диал.) вашът, род. и вин. (остар.) вашего (само за лица от м. р.), дат. (остар.) вашему, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) ви, притеж. местоим. за 2 л. мн. ч. (и за 2 л. ед. ч. като израз на учтивост).
1. Който е собственост, притежание на лицата, с които се говори, означавани с лич. местоим. за 2 л. мн. ч. вие. — Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купите къщица. Малка да е .., ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате своя стряха. Т. Г. Влайков, Съч. II, 104. Трябаха пари .. и аз дръзнах да посегна на вашите пари. Ив. Вазов, СбНУ II, 56. — И аз дързновено се покачих на чардака и гледам: във вашия двор тъмно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33. Искам да купя вашата нива. А Вашата кола е много красива. А Вашите дрехи са много елегантни. // Който се отнася до тялото или негови органи, части на лицата, с които се говори. Миньори, вашите дробове са разядени от силикозата. А Вашите ръце са загрубели от тежкия селски труд. А Вашите очи преливат от щастие. А Вашите лица са весели.
2. Разг. Членувано и (остар.) нечленувано. Който е в някакви близки отношения (роднински, приятелски, служебни, землячески и др.) с лицата (лицето), с които се говори.
— Ваш Нанко де е, тука ли е? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 144. — Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Ваша Цвета станала мома. Елин Пелин, Съч. III, 108.
— Не знам! — каза смутено Вацлав. — Те са ваши хора, българи, вие по-добре знаете! П. Вежинов, ДБ, 242. Нося ви поздрави от вашия син и вашата дъщеря. А Срещнахме се с вашите роднини. А Ние сме ваши приятели. А Вашата съседк^. Вашите колеги. Вашият началник.
3. Към който принадлежат като част от някаква общност, група, колектив лицата, с които се говори. Бяхме в планината на разходка. Аз със сестра си бях във вашата компания. Елин Пелин, Съч. II, 176. Аз напущам къща и работа и заедно с жена си ще дойда с вашата чета. Л. Стоянов, Б, 122. Вашият клас. Вашето семейство. Вашият колектив.
4. Който е свързан с мястото, където живеят или са родени лицата, с които се говори.
— В столицата има още един от Ведрово!
— раздвижи се той. — Знаеш ли го? ..
— Как така да не го знаеш — ваш човек! Алекси го викат! А. Гуляшки, СВ, 242.
— Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов, МЗК, 221. Той е родом от вашия край. А Вашия град. Вашата улица. Вашия квартал.
