с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа. Т. Жечев, БВ, 131. Ватиканската библиотека е богата с ръкописи. △ Ватикански дворци. Ватикански музей.
ВАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Подпълвам, подплатявам дреха с вата.
2. Разчепквам откъм вътрешната страна трикотажна тъкан, ватирам се страд.
ВАТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ватирам като прил. 1. За горни дрехи — който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватен. Сред тълпата се мушеше дребен мъж във ватиран балтон. Д. Вълев, З, 188. Неговият шофьор внесе дрехите, които Бондарчук не забрави да поръча: дълги до петите шуби и ватирани куртки и панталони. П. Славински, ПЩ, 385-386. Ватирани дрехи. Ватирано облекло. Ватиран костюм за работа при зимни условия.
2. За долни дрехи — който е направен от вата (в 3 знач.); ватен. Нощта бе необикновено студена. Почти не спах, въпреки ватираното бельо и двете дебели одеяла. П. Вежинов, ЗНН, 75. Беше решил да си купи два чифта долни ватирани фланели и гащи. Т. Монов, СН, 95.
ВАТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ватирам и от ватирам се.
ВА`ТМАН м. Водач на трамвайна кола. Ватманът постави в действие спирачките. П. Стъпов, ЧОТ, 10. Тя уплашено отскочи настрана. Ватманът продължаваше да звъни; още един миг и тя щеше да остане под колелата на трамвая. М. Грубешлиева, ПП, 134. Курсове за ватмани.
— Фр. wattman.
ВА`ТМАНКА ж. Жена ватман.
ВА`ТМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на ватман или се отнася до ватман. Той е слаб, висок мъж. Преди е бил ватман в трамваите и още носи ватманския си шинел. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 298, 2. Ватманска кабина.
ВА`ТМАНСТВО, мн. няма, ср. Занятие, професия на ватман. — Бе, той .. в Париж трябва да е следвал ватманство. Аз и там такива не съм срещал. Ем. Манов, В, 25.
ВА`ТМЕТРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от ватметър; ватметров.
ВА`ТМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ватметър; ватметричен. Ватметров метод.
ВА`ТМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване мощността на електрическия ток във ватове. Очите на всички бяха приковани към ватметъра. Стрелката на уреда почна да пълзи нагоре, броейки киловатите: десет… двайсет… трийсет. НТМ, 1967, кн. 10, 16. Ватметър за променлив ток. Ватметър за постоянен ток.
ВА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ват. Ватов ток.
ВАТРА`Л м. Диал. Желязна лопатка със свит връх, с която се гребе жар в пещ, във фурна; ръжен. За сваляне на подницата от огъня е служел ватралът — също от желязо. Л. Петров и др., БНК, 116.
ВА`ТСЕКУНДА ж. Физ. Единица за измерване на енергия или работа, която е равна на работата, извършена за една секунда от електрически ток с мощност един ват.
ВА`ТЧАС, мн. -ове, след числ. -а, м. Физ. Извънсистемна единица мярка за измерване на количеството енергия или работа, която е равна на работата, извършена за един час от електрически ток с мощност един ват.
ВА`УЧЕР м. 1. Документ, издаден срещу предварително платена сума за дадена услуга, който се използва вместо заплащане с пари при получаването на тази услуга (напр. при пътуване, почивка). Чехия вече не изисква от българи медицинско застраховане, ваучери за предплатен хотел и обратни билети. 24 часа, 2000, бр. 47, 28.
2. Фин. Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината. ДТ, 1997, бр. 237, 7. Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни. 24 ч., 1998, бр. 138, 13. Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд „Доверие“.
— Анг. voucher ’документ’. —* Друга форма: ва`учър.
ВА`УЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Фин. Който се отнася до ваучер. Ваучерна приватизация.
— Друга форма: ва`учърен.
ВА`ФЛА ж. 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла. Е. Багряна, СбАСЕП, 353.
2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета. Л. Галина, Л, 36-37.
— От нем. Waffel.
ВА`ФЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от, на вафла. Тоя нов свят беше в електрическото осветление .., в кръглите тънки, невиждани дотогава вафлени пити — червени и жълтеникави, — които продавачите-албанци носеха върху табли на главите си и които имаха особен, тънък, премаляващ
