5. Който се отнася до, свързан е със или е присъщ на лицата, с които се говори. — Бедни хора, почна глухо след малко Балашев: — вие поискахте да ви поуча, че съм бил учен .. Ала вашето тегло е дошло дотам, че не може вече да ви помогне никаква поука. А. Страшимиров, К, 53. Как сте? Надявам се да е прекрасно вашето здраве. Ив. Вазов, ПЕМ, 53. Кажете смело вашите неволи! Ем. Попдимитров, СР, 29. Що искрено не се признайте вий, / страхът от смърт души ви, че сковава. / .. / Защото не животът вам тежи, / а вашта, вашта суета без мяра. К. Христов, Тр, 54. Вашето поведение не ми харесва. △ Как върви вашата работа? △ Това е във ваша полза и ваш интерес. // Който изхожда от лицата, с които се говори. — Вашето мнение ще бъде присъда окончателна за мене. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Ще следвам вашите съвети. △ Вашият отговор на писмото не пристигна навреме.
6. Който е създаден от лицата, с които се говори. Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми вашите невинни припеви. Ив. Вазов, Съч. I, 191. Хората с възхищение четат вашите произведения. △ Вашите предмети по ръчен труд са най-хубави.
7. Разг. Обикн. в съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на лицата (лицето), с които се говори поради общност на идеи, интереси, работа и др. — Няма да ме нахока — заяви уверено Лапнимухата. — Той е наш човек… — Как ваш човек? — Сговорист, де… Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. — Бай Марко, не се бойте, ваш човек съм! Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш — все едно. Глоба на общо основание. Й. Йовков, ВАХ, 198. „Аз ще съм мощен и ще съм храбър със силата и храбростта на целия народ, мощ и сила, в която няма да има наши и ваши!“ — шепнеше вдъхновен той, .., когато селяните викаха на изпроводяк „ура“. Й. Вълчев, СКН, 392.
8. Учтива форма за 2 л. ед. ч. във всички значения, изписвана с главно В. — Аз буквално ще следвам Вашия мъдър съвет, господин Братемойев. Ив. Вазов, Съч. X, 27. — А Вие, господин Драганов .. Останете да си поприказваме. Никак не ми харесва Вашето поведение. П. Спасов, XX, 118. — Не желая да подпиша! — каза твърдо пленникът. — Не Ви насилвам, макар че не е във Ваша вреда! П. Вежинов, НС, 115. • Остар. При титли в официални обръщения. По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета .. Тогава още „Ваше благородие“ им казваха солдатите. Ал. Константинов, Съч. I, 290. — Ваша милост, да не сте полиция? К. Петканов, В, 233. — А какво е вашето собствено мнение? — запита князът .. — Моето мнение и да го кажа, не знам дали ще хареса на Ваша светлост. В. Геновска, СГ, 47. Ваше превъзходителство. Ваше височество. Ваше блаженство.
9. Като същ. вашата и (съкр.) вашта ж. Разг. а) Всичко, което е свързано с лицата, с които се говори, с тяхната участ, съдба. — Вашата е лесна: скрий се зад баира и гърми отдалеч — я видиш турчин, я — не. Й. Йовков, Разк. I, 58. — Вземете си, момчета. И пъпеш ще срежа, ако искате, за вас не ми се скъпи. И вашата не е лесна, като ви гледам как тичате насам-натам… К. Грозев, СС, 81. б) Начинът, по който нещо се върши от лицата, с които се говори. — Свърши се тя вашата, майко… Било що било… Сега по нов начин ще живеем. Кр. Григоров, Н, 45. Ние си знаеме нашата, вие си знаете вашата. вашите и (съкр.) ваште мн. Разг. Семейството, сънародниците, близките приятели, съмишлениците на лицата, с които се говори. — Ами още що чините? Какво си правите? Вашите как са? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Циганката се изправи, помълча, после отведнъж чистосърдечно и умолително каза: — Господин кмете, пусни го… — От вашите ли е? — надсмя се кметът. Елин Пелин, Съч. I, 221. „Ти ще кажеш ли вашите где са? / Инак, знай — със света се прости!“ В. Андреев, ПП, 83.
◇ Вашата (вашта) вяра (верица). Разг. Грубо. За изразяване на заканително отношение към лицата, с които се говори. „Хей, предавайте се, вашта вяра!…“ — подпоручик побеснял хрипти. О. Орлинов, П, 81. Те лежаха още дълго мълчаливи и неподвижни и чуваха оттатък някой да се дере: — Първи взвод!… Вашата верица! .. Няма да мърдате до втора заповед. Ив. Венков, ХКН, 23.
Вашата (вашта) майка (мама, мамка, мамица). Разг. Вулг. За изразяване на грубо, заканително отношение към лицата, с които се говори. Кокорчето се надигна от ковчега, разбута повехналите цветя, едва успя да каже: — Кво има бе, вашта мама! В. Пламенов, ПА, 115. „Хубаво ме настанихте, вашата мамка. Излъгахте, че уж никаква мелница няма да строите, съборихте на оня нещастник караджейката в Яковци само и само да дигнете цената на вашата виранетина и да ми вземете парите!“ Ем. Станев, ИК III и IV, 392. — Вашта мамица, ще ви научим как се пасе добитък в чужда мера и се гази през чужди ниви! — псуваше първият и тичаше с издигната брадва срещу Янко. ВН, 1960, бр. 2644, 4.
Ваша работа! Ваша воля! Както вие (Вие) желаете. Поизтрезнял, Ванко рязко отказа… — Щом не приемате, ваша работа. Няма да настоявам! М. Грубешлиева, ПИУ, 72. — Къде ще отседнете? — попита Костов. — Не у Кристало!… — сърдито произнесе Ирина — Ваша воля — каза експертът. — После сами ще дойдете у нея. Д. Димов, Т, 482. — Тогава ще помоля фон Гайер да я [Аликс] пренесем веднага с лодката в Кавала. — Ваша работа!… Но струва
