Page:RBE Tom2.djvu/751
ков, ЧКГ, 148. Кой би повярвал, че до вчера тази красна пеперуда не беше друго, освен една въсеница? У, 1870, бр. 1, 8.
ВЪСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мустакат. Въсест човек.
въси само мн. Анат. Тънки израстъци
— космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните.
ВЪСТАВАМ, -аш, несв.; въстана, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек. К. Величков, ПССъч. I, 15-16. На 20 апри-лий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. "Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!” П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Вдъхни секи-му, о Боже! /Любов жива за свобода —/.. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си най-да и аз гроба\ Хр. Ботев, Съч., 1950, 19. С хиляди ножа / прободен / народ — /.. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот /
— и писа със своите кърви / "свободен”! Г. Милев, С, 17-28.
2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
3. Прен. Поет. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. Пред погледа още въставащ
и, чезнат кървавите видения на боя. И. Йовков, Разк. II, 166. Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел. Йв. Вазов, Съч. XXIV, 24. Въстават в паметта ми детските години — /аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове. Н. Раки-тин, С И, 99.
ВЪСТАВАНЕ ср. Отгл. същ. от въставам.
ВЪСТАНА. Вж. въставам.
ВЪСТАНИЕ, мн. -ия, ср. Организирана въоръжена борба срещу властта в защита на класови или национални интереси. Ала ето понесе се из цялата поробена земя една дума-пламък, която бързо превръщаше дори колебанията и страховете, мъдрите прозрения и разумната целесъобразност във все по-буйно и по-широко борческо въодушевление. Тая дума беше: Въстание. Д. Талев, И, 453. След като [Стамболов] бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа. С. Радев, ССБ I, 353. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. X и XI кл, 165. Обявявам въстание. Избухва въстание. Вдигам въстание.
ВЪСТАНИК, мн. -ци, м. Участник във въстание. Въстаникът, който стоеше с пушка в ръка пред вратата на Главния революционен щаб, натисна бравата, отвори и влезе. А. Каралийчев, НЧ, 105. Баща ми е бил въстаник през двайсет и трета година, сражавал се е с царската власт. А. Гуляшки, ЗР, 87. Тя наистина чуваше да се разправя за бунтове тук и там по селата, за нападнати градове, за превзети гари, които въстаниците държали с дни наред в свои ръце. Й. Йовков, ЧКГ, 294. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести, / които борбата в тез зидове сбра. Ив. Вазов, Съч. I, 177.
ВЪСТАНИЧЕСКИ, -а, ~о, мн. -и, прил. Който се отнася до въстаник и до въстание. Бенковски, както винаги, яздеше отстрани .. в пълна въстаническа униформа, както не беше си въобразявал в най-разпалените хъшовски мечти. Л. Стоянов, Б, 101. На малката площадка пред училищната врата се бе изправил млад, хубав четник,.. Той държеше в едната си ръка въстаническото знаме, притиснал якия прът към гърдите си. Д. Талев, И, 517. В средата на май по улиците на Пловдив Димитър Матевски среща първата върволица от български въстанически пленници. К. Странджев, ЖБ, 55. Въстаническа борба. Въстаническо движение. Въстаническа чета.
ВЪСТАНИЧКА ж. Жена въстаник.
ВЪСТАНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Въстанически. Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време,.., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа. Д. Талев, И, 584. Въстаници с пушки и сопи / сред боя / нападаха тук като снопи / безбройни. / Когато през пролет Огоста / приижда, / ей долу въстанишки кости / се виждат. Ас. Босев, ДО, 44.
ВЪСТЕГАРКА ж. Диал. Тояга за под-пиране на едната страна на товар, когато се товари кон или магаре.
— Друга форма: востегарка.
