ВЪ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. В съчет. с лице, чело, вежди. Свивам вежди или сбръчквам чело, лице, придобивайки сърдит израз; мръщя, чумеря. Филип Тотьо беше прочут песнопоец, а дългият Жельо, макар да въсеше щръкналите вежди и да кривеше грозно своето кокалесто лице, не оставаше надире по дяволитост и закачки. Ст. Дичев, ЗС I, 439-440. Слушаха селяните, въсеха вежди, замисляха се. А. Гуляшки, СВ, 35.
ВЪ`СЯ СЕ несв., непрех. Имам недоволен, сърдит вид; мръщя се, чумеря се. Всички селяни забележиха, че Беднякът е застарял, побелял, станал мълчалив, сумти и се въси, дори се кара за по-малки работи. Ц. Церковски, Съч. III, 288. Най-напред той се зарадва, но скоро хвана да се въси: Найден пренебрегваше длъжностите си в кантората, увлечен от прочитане. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се и изразявам недоволство. Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. Т. Влайков, Съч. III, 250. • Обр. Няколко дни небето се въсеше, тежки облаци минаваха ниско над влажния лес, но сняг не валеше. П. Вежинов, ВР, 106.
ВЪ`ТОР м. Вътрешен жлеб в краищата на дъгите на каца, бъчва и др., в който се вкарва дъното. Годните за работа бурета се пробиват, отдънват, почистват се от стърготини и се папурясват откъм едното дъно по вътора и дъгите, след което се пречупват обръчите им и се предават за по-нататъшна обработка. М. Киров, ТК, 150.
ВЪТОРА`Ч м. Диал. Кацарско сечиво за дълбаене на вътори в каци и бъчви; вторач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от вътор. Въторно ренде.
ВЪ`ТРЕ нареч. 1. В обсега, в пределите на място, пространство. Противоп. вън. Пътищата се затвориха, животът се прибра и съсредоточи вътре в селото. Й. Йовков, Ж* 1945, 64. Всичкият театър занемя, като че нямаше вътре жива душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101-102. Широките стрехи на покрива не пущаха слънчевите лъчи през прозореца и вътре цареше полумрак. Елин Пелин, Съч. I, 18. Човекът се прилепи плътно до колата и погледна вътре. Л. Стоянов, X, 63. // В обсега, в пределите на веществена среда. Яденето е вкусно. Вътре има какви ли не подправки.
2. В съдържанието на някакво произведение, на някаква творба. — Епитафията напишете, да бъде кратичка, няколко стихчета, разумявате? Но вътре да турите, сиреч, как е била — ангел небесен — как е умряла. Ив. Вазов, Съч. X, 8-9. — Съвсем други работи, уж невинни, пише вътре, .. — каза Стефчов, като разгръщаше писмото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 22. Ще хванеш контурите само, / а вътре, знам, ще бъде празно, / и няма никой да разказва / за простата човешка драма. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 44.
3. В границите на някакво количество, на някаква сума. За курсовете ще бъдат посочени 10 души. Вътре влизат и новоназначените двама. △ Разполагаме със сумата 5 000 лв. Вътре влизат и икономиите, осъществени от колектива.
4. В средата, в условията на някакъв колектив. — Щом искаш да вършиш добра работа за народа си, ела и стани учител с нас. Ей на`, скоро се отваря класно училище и ти вътре ще бъдеш добре дошел. Д. Немиров, Б, 49. Много го [кафенето] обичам. И запотените витрини, и миризмата на кафе, и туй, че и мен вътре ме обичат. Знаят ме. Чакат ме. М. Радев, Съвр., 1974, кн. 2, 190-191. Като излязох от затвора, видях, че съм без семейство. Докато бях вътре, жена ми се върна при родителите си. А. Наковски, МПП, 126. Отстъпки по дисциплината вътре в нашето .. движение не може да правим .. Днеска си направил една беля — къде е гаранцията, че утре няма да направиш по-голяма. П. Вежинов, НС, 217.
5. По отношение на вътрешния, интимен живот на някакъв колектив, с оглед на взаимоотношенията в някаква среда; вътрешно. — Да! Външно изглежда всичко добре, но вътре не ги знаеш как са.
6. Прен. В душата, в духовния мир на човека. Нещо сяде вътре Еньо. Но той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изхвуча нещо през нос. Елин Пелин, Съч. III, 146. — Какво прави? — Никому нищо не прави. То не е човек — божа кравица. Ама там е работата, вътре има нещо. Вътре чилякът е друг. Й. Йовков, ЖС, 206. В душата ми вътре, / както в океана, / лежат на камари / разбити надежди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 169.
7. Във вътрешните органи. — Три деца съм раждала, какво ще ми разправяте! .. Като ти дойде часът, сякаш нещо вътре те човърка с нож. Др. Асенов, ПСР, 6.
◇ Влизам / вляза вътре. Разг. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Не мога да бъда повече касиер, защото всеки месец влизам вътре с по няколко лева.
Вътре <в играта> съм с двата крака. Разг. Замесен съм в нещо, участвам в някакво дело или в някакви непочтени работи. — Разгеле, тук сте и двамата. Да ви кажа що чух за Драгул .. — И той бил вътре с двата крака. Дошел си, за да стане бунтовник! П. Стъпов, ЖН, 152.
Вътре съм. Разг. 1. Бивам приет някъде за някаква работа или да следвам в учебно заведение. Днес са изложени
