ботен ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 30а Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам.
— Моето мнение е, не направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — новек, унителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна оните си към своя син.. — Ана теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни неда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо й обинаше всинки да припкат и да залягат като него и всинко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в нерква,.., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.
ВЪРШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
О Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН,
75. Той насене дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камния, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪРША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров,
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРША, -еш, мин. св. върхох, прин. мин. св. деят. върхал, вършал и върхъл, връхла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Върше за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, /.. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, /../ да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 413. Нашата земя/лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година\ Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 361. върша се страд.
— Друга форма: върха.
ВЪРШАЧ м. Диал. Човек, който вършее. Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юнеца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс Бичагсг. Кр. Григоров, ОНУ, 48. — Защо му са хлебчетата [на орача]. — Да храни орачи, да нагости сеячи,.., работливи вършачи, сладкодумни мливари. Ран Босилек, Р, 102. Те [партизаните] изпращаха свои хора по нашите села било като работници, било като вършачи или търговци. Сл. Трън-ски, Н, 69.
ВЪРШАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вършачка. От улея се сипе златен плод/в чувала на вършачната машина. Ламар, СГ, 61. Вършачен апарат.
ВЪРШАЧКА ж. Машина за вършеене. Вършачката бучеше е хармана на Сенебир-лията. Й. Йовков, ВАХ, 142. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. 3. Сребров, МСП, 13. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожъна-тите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки. Д. Димов, Т, 41.
ВЪРШАЧКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи на вършачка. Буля Атанасица си знаеше де да търси Борчо. Колко се молеха на чорбаджията да го вземе да помага на вършачкаджията. Н. Тихо-лов, ДКД, 40. Нямаха с какво хората да си светнат,.. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те,.., скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СД, 261.
ВЪРШЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал.
1. Най-горните тънки клони, които заедно образуват върха на дърво. Вятърът съскаше из иглистите клони, люшкаше върше-то, превиваше младите борове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. И защото ръцете му бяха кървави, посегнах да ги обърша във върше-то на една ела. А. Дончев, ВР, 268. Върше липата люлей, — / в сянката счува се шепот сподавен. П. П. Славейков, Събр. съч.
IV, 74. Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава. Д. Манчев, БЕ I, 111. На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор дд небо. Нар. пес., СбНУ 1,19-20.
2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. А отстрани и
