3. Планинска теснина. Цялата въстаничес-ка войска възви на югозапад и запълзя към въртопите и пещерите на Узана Мазалат. Д. Рачев, СС, 258. Планинският въртоп, окръжен от немите гиганти, глъхне във вечерна притома. П. Росен, ВПШ, 180. И ваш-та слава мрачна от мрачни ви въртопи / докрай света отиде, о тайнствени Родопи! Ив. Вазов, Съч. II, 30.
4. Геол. Фуниевидна вдлъбнатина в земната кора, образувана във варовиков терен вследствие разтворителното действие на повърхностни води или пропадане на тавана на пещера.
5. Индив. Обиталище. Дивний Крали Марко, всеславянска славо,/../ От Бялград до Прилеп, де в глуха пещера,/ турят ти въртопа тъмните поверя/../ Призракът се носи на черний ти кон/ и се мярка твойта не-измерна сянка. Ив. Вазов, Съч. I, 191-192.
ВЪРТОШЙЙКА ж. Дребна, светлопе-пеливосива с тъмни вълнисти линии прелетна птица от разреда на кълвачите, полезна за горското стопанство; въртоглавка1. 1упх (огфпНа.
ВЪРТУЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въртуля и от въртуля се.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРТУЛКА ж. Диал. Въртушка.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речпик 1951.
ВЪРТУЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Правя някой да се намщра, да се навърта постоянно около мене, обикн. като му намирам работа. Въртуля децата, роднините си около себе си. Н. Геров, РБЯ I, 162. въртуля се страд.
ВЪРТУШКА ж. 1. Диал. Въртележка (в
1. 2, и 3 знач.). Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят; момци — въртушки, песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. 1П, 89. Направи Стоян въртушка,/ на зелената морава,/ вървяло мало и голямо,/ вървяло и се й въртяло. Нар. пес., СбВСт, 205.
2. Прен. Остар. Умишлено отклоняване на пряк отговор; извъртане, шикалкавене. Но не, въртушка е това,.., аз съм стар адвока-тин и разбирам от такива шмекерии. Лил., 1887, кн. 7, 16-17. — Днес нямам време — отговаряше той, — елате утре.. Заемодавците, докачени от тия негови въртушки, захванаха и те да обращат дебелия край. Ил. Блъсков, БП II, 71-72.
3. Диал. Вихрушка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. въртял, -а, -о, мн. въртели, прич. мин. страд. въртян, -а, -о, мн. въртени, несв., прех. 1. Правя нещо да се движи в кръг, привеждам в кръгово движение. Седнала до пещта, тя неуморно върти чекръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Секретарят отново почна да върти диска на телефона. Д. Димов, Т, 254. В този момент откъм селото се зададе на колело общинският разси-лен. Той въртеше педалите с всичка сила. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. Мама предеше чужда вълна,.. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. Кончето .., което въртеше колелото и изкарваше вода от тридесет метра дълбочина, стоеше право, потънало в утринна дрямка. А. Каралийчев, НЗ, 24. Машината тежко въртеше голямото махово колело, плющеше широкият каиш върху него. Кр. Велков, СБ, 42. • За вятър, вода и др. Вятърът подфа-щаше снега и го въртеше на кълбуци. Йв. Вазов, Съч. УШ, 167. Вятърът здраво огъваше върхарите на старите дъбе,.. и въртеше около яките стволове първи опадали листа. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Наскоро над града се появи чудовищна вихрушка — един грамаден стълб от прах, който поемаше от земята и въртеше нависоко слама, клони, домашни птици и животни, покъщнина. П. Славински, МСК, 31.
2. Движа нещо (глава, опашка и под.) насам-натам около една точка. Под сянката на високите пъстри чергила .. седяха или полу-лежаха болярки в морави или жълти дрехи .. и непрекъснато въртяха главите си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 110. До него прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Насреща, в началото на доста широчка улица, бе се струпал добитък — коне, волове, магарета, сритваха се тук-там, въртяха глави. Д. Талев, ПК, 545. Ала в това същото време кучетата скочиха и като въртяха опашките си, с гальовен лай се спуснаха към вратата на кошарата. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 8.
3. Движа, преобръщам нещо на различни страни, в различни посоки. Той я поздрави смутен, сне фуражката си, почна да я върти в ръце и едвам произнесе със задавен глас: — Не познаваш ли ме? Елин Пелин, Съч. I, 97. Момчето .. дигна чука и започна да слага удар след удар върху желязото, а Йордан го въртеше с щипците и подлагаше ту една, ту друга страна. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Петранов .. стоеше прав до коритото и ухилен гледаше как баба Иваница върти бебето из ръцете си и го плиска с гореща вода. М. Кремен, СС, 57.
4. Правя някой да се движи, да върви насам-натам в определено място по мое желание, по моя воля. Любопитни овчарчета и воловарчета въртяха добитъка си край тресавището и от време на време отскачаха до сергиите да си купят по нещо. Г. Караславов, СИ, 69. — Тая заран говедарите са се успали. Слънцето се измъкна от асабег-лийската кория, а те още въртят говедата из харманите. К. Петканов, X, 59.
— Та., зад един храст изскача една лисица.
