се уврежда главният мозък и животното обикн. се върти на едно място до пълно изнемощяване и смърт; ценуроза.
2. Въртоглавщина (в 1 знач.); въртоглавство.
ВЪРТОГЛА`ВКА1 ж. Въртошийка.
ВЪРТОГЛА`ВКА2 ж. Рядко. Жена, която постъпва безразсъдно; своенравна, налудничава жена.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪРТО`ГЛА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от въртоглав; въртоглавщина, въртоглавие.
ВЪРТОГЛА`ВСТВО, мн. няма, ср. Въртоглавщина (в 1 и 2 знач.).
ВЪРТОГЛА`ВЩИНА ж. 1. Само ед. Качество на въртоглав човек; въртоглавие, въртоглавство, въртоглавост.
2. Обикн. мн. Проява на въртоглав човек; въртоглавство. Остави` тия въртоглавщини.
3. Само ед. Диал. Виене на свят; шемет, въртоглавец2. Хванала го е въртоглавщината. Ст. Младенов, БТР I, 400.
ВЪРТОГЪ`ЗЕЦ, мн. -зци, м. Диал. Пренебр. 1. Човек, който не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзица (Ст.Младенов, БТР).
2. Калайджия. Бог да бие еснафите, / гиди мимино / дос мимино, / .. / Собрале се, набрале, / .. / Калайджии въртогъзци. Нар. пес., СбНУ XV, 49-50.
ВЪРТОГЪ`ЗИЦА м. и ж. Диал. Пренебр. Мъж или жена, който (която) не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзец, въртогъзка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник 1951.
ВЪРТОГЪ`ЗКА ж. Диал. Пренебр. Жена, която не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник 1951.
ВЪРТОКЪ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който има качества на въртокъщник, на къщовник. Но Пък идва друга радост, / .. / Друго слънце дом огрей — / въртокъщна млада булка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 103.
ВЪРТОКЪ`ЩНИК, мн. -ци, м. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си; къщовник, домакин. — Хора и седенки волни делии дирят, къщата си дири въртокъщник, казваха стари. П. Тодоров, Събр. пр II, 206. „Момиченце ми не даде Господ, ала и Продан ми е врътокъщник!“ Л. Каравелов, Съч. II, 130.
ВЪРТОКЪ`ЩНИЦА ж. Жена, която обича и умее да се грижи за дома си; къщовница, домакиня. Сестра й — и тя била като нея .. Добра въртокъщница била. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Погледът му се замрежи, едва погали лицето на Стана. Вярна въртокъщница излезе. Няма да ги остави гладни. К. Петканов, ОБ, 54.
ВЪРТО`ЛЕНЕ ср. Диал. Отвл. същ. от въртоля и от въртоля се.
ВЪРТОЛИ`Я ж. Диал. 1. Въртоп (в 1 знач.) (Н.Геров, РБЯ).
2. Вихрено въртене на въздуха, което внезапно се явява в горещ летен ден; лятна вихрушка (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прен. Работа, свързана с много затруднения, спънки, протакане. Кой ти дава днеска пари? Някогаш викнеш само на съседа през плета и той ти ги тръсне в шепите и гледа никой да не види. А сега свидетели, полицаи, въртолии, ехее. Ст. Даскалов, ПЯ, 42.
ВЪРТО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. По малко върша, работя, нещо. — Па по-начесто обикаляй насам. Те, ние тук въртолим по нещо, позакъсняхме, но пак върви. Кр. Григоров, И, 45.
2. Прен. Въртя (в 14 знач.). Цял ден въртоли момъка с обещание, че ще го тури на работа. Ст. Младенов, БТР I, 401. въртоля се страд.
ВЪРТО`ЛЯ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Движа се насам-натам в определено място дълго и без определена цел; мотая се, разтакавам се (Ст. Младенов, БТР).
2. Въртя се (в 3 знач.) (Ст.Младенов, БТР).
ВЪ`РТОМА ж. Диал. Дебело дълго въже; ортома.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪРТО`П м. 1. Място в река, езеро, море, където водата се върти в кръг и увлича надолу към дъното; водовъртеж. Те [въртопите] са дълбоки и тихи места, но са тихи само отгоре. Надолу водата се върти и щом стигнеш там, грабва те. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 255. На много места водата се хвърля от десетки, дори от стотици метри височина, образува въртопи, пени се, пръска се на хиляди капчици воден прах. Ст. Петров, П, 64. Реката завря от падащите човеци, по повърхността й набъбнаха мехури, завъртяха се въртопи. А. Гуляшки, Л, 10. — Горе в планината има едно малко, но дълбоко езеро, .. Водата му .. се вие на въртопи и изтича под скалите неизвестно къде. М. Марчевски, П, 168. • Обр. Небе, земя, село, дървета — всичко се е сляло в тъмен въртоп, който бучи, плющи и реве на различни гласове. К. Константинов, СЧЗ, 2. Часове се промъквахме през снежни въртопи. Бл. Димитрова, ПКС, 207. В този човешки въртоп очите на младежа едва откриха бай Христо Братованов. К. Константинов, НДД, 73.
2. Диал. Завой на река, на път и др. (Н. Геров, РБЯ).
