Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг. Д. Калфов, Избр. разк., 288.
5. Прен. Разг. Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. Моментът не е благоприятен — .. И тъй го върти, и инак го върти, не чини. Ал. Константинов, Съч. I, 212. Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С, 1968, бр. 1192, 2.
6. Прен. Разг. Предавам, представям нещо (съобщение, програма, представление и под.) последователно на различни места. Въртяхме една програма в различните предприятия и читалища. Й. Попов, ЧП, 33.
7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14. Коритаров въртеше още първата дупка, защото компресорът му не беше в ред. X. Русев, ПЗ, 273. Там при Искъра дремливи / вайкаше се планината: / .. / Мирна бях от памти века, / .. / но проникна тук човека / с търнокоп, със чук, с лопата, / .. / с шум гранитите промуши, / дупки в тях въртя, изсече. Ив. Вазов, Съч. III, 125.
8. Прех. и непрех. Разг. Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня2, позвънявам, телефонирам. — Що телефони ми въртяха заради вас от града, колко пъти ви търсиха — не ти е работа. Ст. Стратиев, СВМ, 149. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2. — Включете си телефона! Останах без нерви да въртя напразно цяла сутрин! Б. Балабанов, ИП, 176. — Заето. (Затваря телефона.) Вероятно брат ти се е залостил до него и върти! Б. Балабанов, ИП, 68.
9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. Слизал Страхил с отбор момци от гората .. Цяла нощ хора въртели. П. Тодоров, Събр. пр. II, 195. И там [на самодивските поляни] излизали из потоците, пещерите и храстите голи моми, дъщери бесовски, та въртели похотливи хора до късна презнощ. Н. Райнов, КЦ, 79. По жежка пладня в реките / снаги си бели топиме, / във бури, в страшни ветрища / хоро лудешко въртиме. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Чуеше ли гайда, .., бабичката неволно захващаше да върти ръченица. Д. Вълев, З, 38. В нощен час Кукузел е шептял с Бог Отец нейде там в драчки лес, / где в луна и тъма танц въртял и игри плял в безспир древен бес. В. Марковски, СМ, 49.
10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). Слав .. щеше да работи на чакъла — два лева на ден плащаха. Но Слав беше ранен в ръката при атаката на Одрин и не можеше да върти като по-напред лопатата. Г. Караславов, ОХ I, 8. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. Недалече от тая щастлива група една още млада жена върти мотиката и прекопава трендафила. Л. Каравелов, Съч. VII, 77-78. Баба Добревица, снаха й, Койка, сръчно въртят сърпове. П. Тодоров, И I, 97. Лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешника на ралото, знае да върти и меча. Й. Йовков, Разк. III, 136. Сичките способни да въртят нож бяха натъкнати с оръжие и чакаха заповед що да правят. З. Стоянов, ЗБВ II, 36.
11. Прен. Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чохаджия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва. Т. Влайков, Пр I, 99. — Мама как е? — Както винаги. Върти къщата и те чака да тропнеш някоя нощ. А. Каралийчев, НЧ, 39. Стоян се занимаваше с шивачество и имаше в селото собствена работилница, а Саздо въртеше стопанството. Сл. Трънски, Н, 229. Тази едра, набита, груба и грозна жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа. Г. Караславов, ОХ I, 30. Баща ми работеше в една дърводелница заедно с братя Петрунови, пришълци от Северна Добруджа, ама скоро се отдели, тъй като последните бяха далавераджии и въртяха сделките си за негова сметка. Др. Асенов, ТК, 265. Беше се отказал от журналистиката като „недоходна“ и „вредна“ за нервите и умело въртеше бизнеса си. Й. Велчев, КЕЛ I, 10.
12. Прен. Разг. Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. И тук някой си русец, известен под името поп Костадин Московецо, .., добил беше влияние и въртеше селото, та противодействуваше на роднините ми. П. Р. Славейков, БП I, 13. • Обр. Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело — те са които въртят света. Д. Спространов, С, 128.
13. Прен. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти
