всички ергени, да ги събира пред портата и да им се докарва. Г. Караславов, ОХ I, 18. Той [ковачът] удря по-добре от сина си, макар синът му да е младо момче с къдрава коса и да върти всички моми в селото. К. Калчев, ПИЖ, 141. Увива се около мене, защото ме счита за богаташ. Я да ме знае какъв съм, ще ламти ли? Страшни спекулантки са тукашните! Ама и аз зная да ги въртя я! Ал. Константинов, БГ, 54. — Въртиш ги — това шопкините — та ги пилееш! Т. Влайков, Мис, 1896, кн. 5, 378. Глезена дъщеря — върти баща си както си иска.
14. Прен. Разг. Ненужно бавя някого, губя времето му и преча да му се уреди, свърши някаква работа. — Месец и половина ни върти — продължи Велизаров, — месец и половина злоупотребява с нашето търпение. К. Калчев, ЖП, 193. Бъбре [дядо Станко] в ума си: „Това хора ли са? Толко дни да ги въртят — за едно нищо и никакво позволително“. Ст. Даскалов, ПЯ, 53. — Късмет сте имали, голям късмет. Господин Коен ви прие с една дума .. Другите по една седмица ги върти .. Хайде тръгвайте с мене да ви кажа къде ще работите. А. Михайлов, ДШ, 76.
15. Прен. Разг. Разпитвам продължително време някого с цел да науча нещо от него или да проверя знанията му. Повикаха Тоня. Питаха го, разпитваха го, въртяха го, мъчиха го. Но той не признаваше нищо. Г. Караславов, ОХ I, 462. Дни и нощи го въртя, забива дълбоко издевателските си нокти в размекнатата му душа, но той си знаеше само това: „Завлекли са ме“. Ст. Даскалов, БМ, 42. Дигаха ме и по пеене .. Въртя ме цял половин час. Че гами, че упражнения, че песнички. В. Бончева, АП, 103.
16. Прен. Разг. Измъчвам, тормозя някого с отношението си, с изискванията си. — Къде ти преди години Тороманова да дойде при мене! Тя ще отиде при мадам Дуранти! Виждала съм я много често, когато работех при нея! .. — Божичко, как ни въртеше! И каква беше стисната! П. Вежинов, СО, 83. Има хора, .., на които сърце плаче и ся топи от чувствования, кога четат в някой роман за съдбата, .. и бедите на някой юнак; а пък тия толкова крехки души не си почитат родителите, .., врътят безчловечно своите подчинени. Лет., 1874, 98.
17. Прен. Непрех. Разг. Отклонявам пряк отговор; извъртам, шикалкавя. Бащата на момата още върти: — Е па още нямаме мома за женене. Не е готово момето. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134. — Колко пъти в седмицата? — Няколко пъти .. Поручикът погледна сърдито куриера. — А ти какво въртиш? Кажи точно! — Два-три пъти седмично, .. А как си обясняваш, че въпреки това войниците досега не са получили нито веднаж какъв и да е вестник заедно с пощата? П. Вежинов, ВР, 206-207.
18. Непрех. Диал. За болест — върлувам. В нашата горна махала / скоро е чума въртела, / сите си моми измрели. Нар. пес., СбБрМ, 436. въртя се страд. В Панагюрското въстание, .. той [Орчо] взе живо участие, .., когато дойде работата да се върти нож и пушка. З. Стоянов, ЗБВ, III, 256-257. — Ще наредя да те извикат във войската — да послужиш някой и друг месец, туй е запас, ние събираме старите войници от време на време, да не забравят как се хвърля копие и как се върти меч. А. Гуляшки, ЗВ, 25.
ВЪРТЯ` СЕ несв., непрех. 1. Движа се в кръг. Салонът, .., ехтеше от оркестъра; под ритъма на звуковете изящно облечени двойки се въртяха. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Часовникът тракаше: „Тик — так! Тик — так!“ — и стрелките му се въртяха все така. Св. Минков, СЦ (превод), 63. На скалата, в чието подножие се въртеше синята вода, стоеше една жаба и Слав видя втренчените в него очи, тъмни и изпъкнали. Д. Фучеджиев, Р, 24. // Описвам кръгове като летя; вия се, кръжа. Над блатата летяха водни кончета с прозрачни криле, припряно се въртяха мушици, допирайки водната повърхност. Ст. Стратиев, ПП, 115. // За дим, пара и под. — издигам се нагоре на кръгове; вия се. Не беше равен и тежък облак, а гъсти и черни кълба, които се навдигаха и се въртяха като пожарен дим. Й. Йовков, СЛ, 115.
2. Обръщам се ту на една, ту на друга страна, обикн. поради някакво безпокойство, вълнение, неразположение. Кръстевица, Станка и Дочка разтребиха набързо всичко, постлаха и си легнаха. Но дълго време Станка се въртя в леглото и не можа да заспи. Г. Караславов, ОХ I, 419. Мъжете от стражата дълго се въртяха с пъшкане от кълка на лакът, чешеха се, където не ги сърби, докато не проговори пак Първан. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 257. През цялото време, докато траеше изпитването на учениците, аз се въртях на мястото си, вълнувах се. Г. Белев, ПЕМ, 48. Спомняш ли си разходите за твоите банкети, за твоето облекло, за твоите прищевки .. И как, преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото. Д. Димов, Т, 644.
3. Движа се насам-натам в определено място, обикн. с някаква цел или поради безпокойство, вълнение. Видях, че Янош е тъжен — въртеше се из двора със своите нови дрехи, поглеждаше към прозореца ми. П. Вежинов, НС, 15. Сестричките ми вече спяха .. Само аз останах да се въртя из стаята, да пипам панталонките си и да шъпна нещо. Ст. Даскалов, БП, 82. Един дребен тънък мъж, гологлав и с чанта в ръка, се въртеше пред къщата и се вглеждаше в номера. Ст. Дичев, ЗС II, 565.
4. Прен. Намирам се, задържам се някъде, обикн. без работа, без да е необходимо. Завършил
