го, като ги паря с нагорещена йа свещ вула (в 3 знач.).
4. Диал. Изцапвам нещо с петна; лекьосвам. Вулосале бела риза. Т. Панчев, РБЯд, 63. ву-лосвам се, вулосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВУЛОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вулосвам и от вулос-вам се.
ВУЛФЕНЙТ, мн. няма, м. Минер. Олов-на руда с жълт или червен цвят, използвана за добиване на олово, молибден и др. Минералът вулфенит .., който обикновено е жълт, в присъствие на хромови съединения става нервен. Н. Преславски и др., НПБ, 110.
— От нем. собств.
ВУНДЕРКИНД м. Книж. Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен "вундеркинд". А. Гуляшки, Л, 466. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто... чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! П. Вежинов, СО, 146.
— Нем. \Уипс1егкт(1.
ВУНТУР м. Диал. Голям скален орел; картал.
— От лат. уи1шг 'лешояд'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВУРА. Само в съчет.: Вура кома; ..вура
..кома. Диал. Олелия, разправия, спор (при пазарлък и др.). Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. м. Георгиев, Избр. разк., 202. Вура тута. Диал. 1. Само ед. Вура кома. "Аз да ви кажа вам, // като ви слушам тъй одеве нанасам / да се де-лякате, на памет що ми падна: / отколя имало два циганина — /.. / И вашта вура тута / е за попарата на циганина." П. П. Славейков, КП I, 105-106. 2. Като нареч. С много мъки, най-после, най-сетне, как да е. Вура тута завърши гимназия.
— От тур. уиг 'бий' (от уигшак 'бия') + котак 'оставям' или + ПП 'дръж' (от Ш(так 'улавям, замерям').
ВУРСТ, вурстът, вурста, мн. (рядко) вурстове, м. 1. Колбас. Бирата върви с всичко солено. Немците я предпочитат с вурст, сирена или кашкавал. 24 часа, 2000, бр. 159, 16.
2. Стесн. Вид пресен колбас, който се приготвя по немска рецепта. — Пресен ли е вурстът? А Премерете ми четвърт вурст.
— Нем. \Уиг$1 'салам'.
ВУЧЕТИНА ж. Диал. Вълча кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла мечети-на, / на гърбина цяла вучетина. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 41. // Епитет на дреха от вълча кожа. Премени се Илия козарче, / премени се свилено, чоено, / па загърна кожух мече-тина/и си тури капа вучетина, /па возсед-на своя добра коня. Нар. пес., СбНУ ХЪШ,
138.
ВХЛЪТВАМ, -аш, несв.', вхлътна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. За лице, гърди и др. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Нещо демонично имаше в това черно-жъл-то надупчено от шарка лице, вхлътнало и горящо като в треска. М. Кремен, Б, 172.
ВХЛЪТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вхлътвам; хлътване.
ВХЛЪТНА. Вж. вхлътвам.
ВХЛЪТНАЛОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. Вдадено навътре, хлътнало място; вдлъбнатина. Като спомени от тия години, в душата на писателя бяха останали спазени само горделиво-студеният поглед на бащата, .. — а на лобния му череп една правилна кръгла вхлътналост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114-115.
ВХОД, входът, входа, мн. входове, след числ. входа, м. 1. Отвор или врата, порта, откъдето се влиза някъде. Противоп. изход. Когато побойникът приближи входа на голямата бяла кооперация, в която бе влязъл Тороманов, от същия вход излезе забързано височко момиченце и решително му прегради пътя. П. Вежинов, СО, 70. Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата с мускалите пред входа на стаичката си. Ал. Константинов, БГ, 13. Дядо Костадин се прибра рано. Мина през харманите и влезе в двора през малкия вход. К. Петканов, СВ, 219. Наблизо в белия сипей на скалистия склон зееше широк и тъм$н дтвор: това беше входът на черквата. И. Йовков, Разк. П, 126. Пещерата е с няколко вътрешни входове. П. Делирадев, В, 327. Чакам при вход "А". А Главен вход. Параден вход. Преден вход. Заден вход. Страничен вход. Черен вход.
2. Разш. Път или място на път, разположени непосредствено преди да се навлезе във вътрешността на селище, гора, планина и др. Той мина безбедно турското село Те-кия. При западния му вход стоеше стража, знак, че откъм изток няма опасност... Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 139. Тоя вход в столицата, тая дълга улица от няколко мили, .. показвала е отдалеч що е пак самата столица. Б. Димитров, Я I (превод), 47. Да ви помена Шумен, град укрепен от първа важност при входа на Балкана. С. Бобчев, ПОС (превод), 76. При входа на града, от две страни, / .. / рой граждани печални на
