Page:RBE Tom2.djvu/563

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


нощта / стоеха и викнаха разярено / с глас див. К. Величков, Ад (превод), 85.

3. Техн. Част на уред, съоръжение и под., от която започва някакъв работен процес (действието на уреда, съоръжението) или през която влиза някаква течност, вещество и под. Вход на помпа. Вход на електрически усилвател. Вход на воден праг в канал.

4. Нов. С предл. на. Начален етап при започването на производствен процес, свързан с доставяне на суровини, материали, сключване на договори и под. Противоп. изход. На входа и на изхода на производството стоят чужди фирми. // Стесн. Начални изисквания, данни и под. В интерес на истината трябва да се признае, че входовете [входните величини в оценяването на университетите] са по-лесни за формализиране и количествено оценяване в сравнение с изхода. АБ, 2000, бр. 51-52, 16.

5. Само ед. Остар. Влизане. Той бутна страничната врата, мина през другата стая и се намери в заседателната стая. Входът му произведе смущение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. Входът при него в тъмницата бил секиму свободен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 228. // Стесн. Влизане при посещение на спектакъл, концерт, изложба и др. Вход с покани. Вход с пропуски. Вход свободен.

6. Само ед. Остар. Такса за посещение на спектакъл, концерт, изложба, и др. От радост той бе предложил днес на Митка да го почерпи .. с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си икономийка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 105. Входът бе за възрастни и за ученици. За възрастни по пет лева, за учениците по три лева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47.

7. Остар. Обикн. в съчет. с гл. съм, имам, давам, намирам, добивам. Право, възможност за влизане някъде, при някого; достъп. Черквата беше тясна извътре, та в такива случаи само големците имаха свободен вход в нея. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5-6. Симон .. сполучил да добие вход в едно от първите български семейства. Хр. Ботев, Съч. 1929, 275. [Вестниците] „Македония“ и „Турция“, издаваеми в Цариград, имат вход навред. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.

Влизам / вляза през задния вход. Разг. Ирон. Приет съм да уча, следвам или да служа някъде не по установения ред, а по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета — през задния вход. К. Грозев, СС, 31.


ВХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до вход (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Ключът на входната врата се заяждаше и той позвъни. М. Грубешлиева, ПП, 73. Едва когато входната кула на Трапезица се изпречи пред него, Теодосий се изправи и се огледа наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 277. Входната представителна артерия за центъра на града ще стане изключително търговска улица. ВН, 1960, бр. 2710, 2. Може да се открои една съществена слабост на системата за външно оценяване [на университетите]. Тя е ориентирана .. към т. нар. входни величини (учебни планове, преподаватели, материална база и т.н.) и почти не отчита изхода на системата (качеството на получаваните знания и умения). АБ, 2000, бр. 51-52, 16. По правило за нощните клубове трябва да платите входен куверт. МТР, 2000, бр. 31, 14. Входен билет. Входна такса. Входна карта. Входна виза. Входно сечение. Входно съпротивление.


ВХО`ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Входно помещение, коридор. В хладния входник, постлан с мозайка, замириса на карбол. Една каменна стълба, по чиито площадки бяха наредени лимонови дръвчета в бурета, извеждаше към двата етажа. Ем. Станев, ИК I и II, 149. Полите на коженото му джубе се развяха из двора и той потъна във входника на глухата си къща. А. Христофоров, А, 239. Вилата се намираше на двадесетина и повече крачки от вратата .. — Студеничко ще бъде тука — каза Григоров, затваряйки вратата на остъкления широк входник. Ст. Мокрев, ПСН, 57.

2. Покрито пространство зад дворска порта, оградено от двете страни от стени на постройки, през което се минава за двора. В постлания със зеленясали плочи входник до пътната врата чакаше дребничка селянка с цедило на гърба, в което плачеше пеленаче. Ем. Станев, ИК III и IV, 351. Бързахме да се разделим на „апаши“ и „стражари“. Тогава всеки близък входник разкриваше потайните си места. А. Христофоров, О, 13.


ВХО`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от вход; входен. Той считаше свой дълг да изследва до дъното [тунела], па на връщане, при помощта на входовата виделина да провери впечатленията си. Ив. Вазов, Съч. А, 129. Входово осветление.


ВХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вход (в 1 знач.). Играхме и пачанго. От касата се купуват метални топчета, поставят се едно по едно в тясно входче и като се натисне една ръчка, те започват да се въртят около дупчици, плътно оградени с гвоздеи. Б. Трайков, ВО, 69.


ВХО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Остар. Книж. Влизам; вхождам. Свекърът още веднъж целува сина си и снахата си и казва им: — Заповядайте .. в къщата ми ..! Тогава входи в къщата невястата с деверете, после кумът. Л. Каравелов, Съч. II, 140-141. Всичко го [пътешественика] очаровува, всичко го удивлява .. едно безбройно число .. чувствувания .. входят в душата му. Ч, 1871, бр. 7, 224.

— От рус. входить.