2. Който е без определен цвят, който е загубил цвета си; избелял. Бледа, слаба, облечена в някакви безцветни дрипи, жената бе легнала възнак. Д. Ангелов, ЖС, 15. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12.
3. Прен. Поет. Който с нищо не е забележителен, не прави впечатление, който е лишен от ярък, индивидуален облик; безинтересен, непривлекателен. Тя си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро, и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Съседката й по легло, една олизана, доста безцветна малка женица, не се сдържа и я попита: — Твоят ли беше? Б. Болгар, Б, 94. // Еднообразен, безинтересен, скучен. — Но стори ми се, че вчера моят ден си отиде съвсем празен, съвсем безцветен... Д. Калфов, Избр. разкм 51. Комкдв летеше из улиците... Колко е щастлив сега! — Той живееше страстно и бурно: к(?га е бивало подобно нещо с него? Никога през монотонния му, скучен и безцветен живот... М. Кремен, СС, 83-84. Дълго време тоя гра§ е бил неизвестен, безцветен и тъмен. И. Йовков, Разк. 111,186. // За език, стил и под. — неизразителен сух, еднообразен, отегчителен. Такива, каквито са обаче, написани без знание на сценическото изкуство, на един език беден и безцветен, пиесите на Войникова са имали силно възпитателно значение. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Безцветен стил.
БЕЗЦВЕТНО нареч. Поет. Отегчително, сухо, безинтересно, скучно. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Много пъти денят минаваше безцветно — неинтересен, еднообразен, досаден — нямаше нищо ново. М. Кремен, Б, 159.
БЕЗЦВЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на безцветен. Лицето му, .. , запазваше пак своето противно изражение на душевна сухота, безцветност и коравина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЦЕЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Литер. За стих — който няма цезура на определено и постоянно място. Безцезур-ни стихове.
БЕЗЦЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се извършва без определена цел, без определено намерение. И все тъй със смях я [работата] претупваше набързо, за да му остане повече време за плуване, за ри-тане топка, за безцелно шляене из гората, за четене на романи. П. Бобев, К, 72. Мъгла, дъжд и вятър — както и вчера, и пак безцелно ходене из урви и долове, без път и без посока. Л. Стоянов, Б, 141. 2. Който няма определена цел, който не е осмислен; безсмислен. Война! / А безброя от гладни? I Война! / А безцелната смърт?
БЕЗЦВЕТНО
H. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. Ах, моя труд бе труд безцелен, / и блян безплоден — моят блян! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 71.
БЕЗЦЕЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Безцелност. И въобще поемата на Раздяла е поема на жизнерадостта — пълна противоположност на песента на отчаянието и безцелието на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155.
БЕЗЦЕЛНО нареч. 1. Без определена цел, без определено намерение. Той тръгна безцелно край пристройките, като кипеше от гняв. Ем. Станев, ИК I—II, 30. В смущението си тя не знаеше какво да прави и ту безцелно местеше вазата, ту с разтреперани пръсти опипваше лицето си. Ст. Марков, ДБ, 122.
2. Безсмислено, безполезно. Без да си губите времето безцелно, учете се. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Пропилял младостта си безцелно.
БЕЗЦЕЛНОСТ, -тта, мн, няма, ж. Отсъствие, липса на цел, смисъл; безмисле-ност. Великсин отрано позна разочарованията и безцелността на живота си. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Тук [в хола] той усещаше цялата пустота на своя дом, самотата, всичката безцелност на скъпите мебели, страшната тишина на многото стаи. А. Гуляшки, Л, 50.
БЕЗЦЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безценен. Те [райските врата] бяха направени от злато и безцен камък и светеха като ясно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 32. О, син-разсипник, прахосал жалко / в безумни оргии безцен имот! Ив. Вазов, Съч. III, 45. — Кацарида! Ти си безцен момък; казах ти го много пъти; предаността ти към мене ми е позната. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 137.
О Безцен камък. Разг. За много добър или ценен човек (съпруг, син, приятел и др.).
БЕЗЦЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, в обръщение за м. р. ед. ч. безценни, прил.
I. Който има голяма стойност, много скъп; скъпоценен. Като слезе от притвора, царят се обърна, .. и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. На ръце й вити златни гривни, / а на пръсте пръстени безценни. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Над Анка майка плачеше, / плачеше и обричаше: / „Безценни гривни яз имам, / на манастир ги харизвам, / само си Анка йостави, / йеднинка Анка у майка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 42.
БЕЗЦЕНЕН
