Page:RBE Tom1.djvu/671

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 часа, 1998, бр. 53, 23.


БЕЗХАБЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Нов. Разг. Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, безхаберието на хора, от които зависим. ДТ, 1999, бр. 264, 12.


БЕЗХАРА`КТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; слабохарактерен, мекушав. Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 44.


БЕЗХАРА`КТЕРНО нареч. Без проява на твърд характер; слабохарактерно. Постъпва безхарактерно.


БЕЗХАРА`КТЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безхарактерен. — Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактерност вие си приличате един на друг така, както си приличат тези пет тиквени семки. Й. Попов, БНО, 102. Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .., смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .., че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.


БЕЗХИ`ТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .., голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието й, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК, 33.

2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150.


БЕЗХИ`ТРОСТНО нареч. Рядко. Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж. Г. Караславов, ОХ I, 458. Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината. Б. Ангелов, ЛС, 267.


БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. На друга колона е славният надпис в памет иа клокотнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 168.


БЕЗХЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безхлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Безхлебен клас.

2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .., слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите. В. Коларов, ПХ, 141.

3. Индив. Който не носи, който няма хляб. Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай. Хр. Смирненски, Съч. I, 56.


БЕЗХЛЕ`БИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Липса на хляб, на храна. Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57.


БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. За растение — който няма, не съдържа хлорофил. Гъбите са безхлорофилни растителни организми. Лог. IX кл, 62.


БЕЗЦА`РСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.

2. Прен. Разг. Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.


БЕЗЦВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Намиращата се в клетката протоплазма е прозрачна, безцветна гъста течност. Бтн. V и VI кл (превод), 12.