2. Който е без определен цвят, който е загубил цвета си; избелял. Бледа, слаба, облечена в някакви безцветни дрипи, жената бе легнала възнак. Д. Ангелов, ЖС, 15. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12.
3. Прен. Поет. Който с нищо не е забележителен, не прави впечатление, който е лишен от ярък, индивидуален облик; безинтересен, непривлекателен. Тя си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро, и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Съседката й по легло, една олизана, доста безцветна малка женица, не се сдържа и я попита: — Твоят ли беше? Б. Болгар, Б, 94. // Еднообразен, безинтересен, скучен. — Но стори ми се, че вчера моят ден си отиде съвсем празен, съвсем безцветен… Д. Калфов, Избр. разк., 51. Комков летеше из улиците… Колко е щастлив сега! — Той живееше страстно и бурно: кога е бивало подобно нещо с него? Никога през монотонния му, скучен и безцветен живот… М. Кремен, СС, 83-84. Дълго време тоя град е бил неизвестен, безцветен и тъмен. Й. Йовков, Разк. 111, 186. // За език, стил и под. — неизразителен сух, еднообразен, отегчителен. Такива, каквито са обаче, написани без знание на сценическото изкуство, на един език беден и безцветен, пиесите на Войникова са имали силно възпитателно значение. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Безцветен стил.
БЕЗЦВЕ`ТНО нареч. Поет. Отегчително, сухо, безинтересно, скучно. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Много пъти денят минаваше безцветно — неинтересен, еднообразен, досаден — нямаше нищо ново. М. Кремен, Б, 159.
БЕЗЦВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безцветен. Лицето му, .., запазваше пак своето противно изражение на душевна сухота, безцветност и коравина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЦЕЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Литер. За стих — който няма цезура на определено и постоянно място. Безцезурни стихове.
БЕЗЦЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се извършва без определена цел, без определено намерение. И все тъй със смях я [работата] претупваше набързо, за да му остане повече време за плуване, за ритане топка, за безцелно шляене из гората, за четене на романи. П. Бобев, К, 72. Мъгла, дъжд и вятър — както и вчера, и пак безцелно ходене из урви и долове, без път и без посока. Л. Стоянов, Б, 141.
2. Който няма определена цел, който не е осмислен; безсмислен. Война! / А безброя от гладни? / Война! / А безцелната смърт? H. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. Ах, моя труд бе труд безцелен, / и блян безплоден — моят блян! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 71.
БЕЗЦЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Безцелност. И въобще поемата на Раздяла е поема на жизнерадостта — пълна противоположност на песента на отчаянието и безцелието на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155.
БЕЗЦЕ`ЛНО нареч. 1. Без определена цел, без определено намерение. Той тръгна безцелно край пристройките, като кипеше от гняв. Ем. Станев, ИК I-II, 30. В смущението си тя не знаеше какво да прави и ту безцелно местеше вазата, ту с разтреперани пръсти опипваше лицето си. Ст. Марков, ДБ, 122.
2. Безсмислено, безполезно. Без да си губите времето безцелно, учете се. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Пропилял младостта си безцелно.
БЕЗЦЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. Отсъствие, липса на цел, смисъл; безмисленост. Великсин отрано позна разочарованията и безцелността на живота си. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Тук [в хола] той усещаше цялата пустота на своя дом, самотата, всичката безцелност на скъпите мебели, страшната тишина на многото стаи. А. Гуляшки, Л, 50.
БЕЗЦЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безценен. Те [райските врата] бяха направени от злато и безцен камък и светеха като ясно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 32. О, син-разсипник, прахосал жалко / в безумни оргии безцен имот! Ив. Вазов, Съч. III, 45. — Кацарида! Ти си безцен момък; казах ти го много пъти; предаността ти към мене ми е позната. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 137.
◇ Безцен камък. Разг. За много добър или ценен човек (съпруг, син, приятел и др.).
БЕЗЦЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, в обръщение за м. р. ед. ч. безце`нни, прил. 1. Който има голяма стойност, много скъп; скъпоценен. Като слезе от притвора, царят се обърна, .. и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. На ръце й вити златни гривни, / а на пръсте пръстени безценни. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Над Анка майка плачеше, / плачеше и обричаше: / „Безценни гривни яз имам, / на манастир ги харизвам, / само си Анка йостави, / йеднинка Анка у майка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 42.
