Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха свряни и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти, вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Има тук някои приятели, бежанци от Русия, доскоро имаше и от Сърбия. В. Геновска, СГ, 240. Дочу се по едно ереме, че срещу нас иде голяма турска войска .. Започнаха да се изкачват нагоре към нас най-напред бежанци от тракийските села и градове, хиляди уплашени люде, с добитък и покъщнина. Д. Талев, ПК, 688-689.
БЕЖАНКА` ж. Жена, която е напуснала родината си или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. На постата бяха наредени трите му снахи и пет бежанки от Тракия. Г. Караславов, СИ, 185. Притиснала дете до страдна гръд, / тя, бежанка, три нощи веч се лута / сред жертвите на ножа и барута. В. Карагьозов, Избр. пр, 85.
БЕЖА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бежанова майка не плаче, а Стоянова; Бежанова майка бяло носи, а Стоянова — черно. Разг. Остава жив този, който с бягство търси спасение от опасност.
БЕЖАНСКИ`, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бежанец. Роден в 1898 г. в българско семейство в Кукуш, Смирненски преживява още като дете страданията, донесени на балканските народи от изтребителната война между тях .. Той изпитва на крехките си плещи тежестта на бежанския живот в София. НК, 1958, бр. 39, 1.
2. Който се състои от бежанци. Те забелязаха, че колите бяха натоварени с покъщнина, .. От този бежански керван лъхна тревога. Нима сръбските войски бяха наближили столицата? Нима всичко беше загубено, та да се бяга? В. Геновска, СГ, 370-371. Гръцки полицейски .. отреди започнали да нападат македонските села, .. Към Кукуш и към другите градове на север се проточват бежански колони. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 38. Бежански семейства.
БЕЖАНСТВО`, мн. няма, ср. Рядко. Масово напущане на родина или местожителство поради война, размирици или природни бедствия. Неразделно свързани с тия превратности били преселванията, заточенията и бежанството извън границите на България. Б. Ангелов, ЛС, 150.
БЕЖАНЧЕ`, мн. -та, ср. Умал. от бежанец; млад бежанец (момък или девойка). Неразделен другар на Златко Чучев бе Григор Григоров — Гришата .. С тях понякога дружеше и Тошо Тошев — Тошата, бежанче от Беломорска Тракия. Г. Караславов, ОХ IV, 240. Инко слезе. И когато потеглиха подир кервана за далечната земя, три пъти се обръща бежанчето към къщата с щъркеловото гнездо и от очите му капеха елмази. А. Каралийчев, ПС I, 133.
БЕЖЕШКА`ТА нареч. Разг. Бежешком. Седластон бежешката се качи при тях и подир разпалени някакви препирни, .. сполучи да ги задържи. Ив. Вазов, Съч. IX, 23.
БЕЖЕШКИ`М нареч. Диал. Бежешком, бежешката.
БЕЖЕШКО`М нареч. С бягане, с тичане; бежешката. Тичайки с всички сили, той извади парабела си и започна да стреля .. Мина край някакъв електрически трансформатор, бежешком прегази малката рекичка Бедечка и стигна до железопътната линия. Д. Ангелов, ЖС, 497. Скоро хусарите се наредиха. Двама души прибягнаха откъм пътя и бежешком се хвърлиха на конете. Ст. Загорчинов, ДП, 153. Някъде под него палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Ванко въздъхна .. и бежешком се спусна натам. Кр. Велков, СБ, 55.
БЕ`ЖКО. В съчет.: Ежко-бежко. Детск. Галъов. Обикн. в детските приказки — таралеж. Събудила се е къртицата, ежко-бежко е напуснал дупката си в корените на дъба. Ем. Станев, ЯГ, 81.
БЕЖЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. За река, поток и под. — който тече бързо, не се задържа. Възседнахме мулетата, закривихме под полите на „Амбарица“ и слязохме в един дол, из който шумеше безпокойно бежлива речица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 117. Бежлив поток.
2. Бегъл. Заминуваше по двора .., без да се обърне и фърли поне един бежлив поглед към нашето отделение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.
БЕЖЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество на бежлив (във 2 знач.); беглост. Той я [жената] беше видял от вагонния прозорец няколко пъти за кратки мигове, но тия мигове бяха доста да се запечати образът й, при всичката си неясност и вежливост, дълбоко в душата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
БЕ`ЖОВ, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който има цвят между светлокафяв и кремав, тъмножълт с кафяв примес; беж. Сега той обгърна с поглед стаята и видя седнал в ъгъла, до високия рафт с книгите, непознат човек в бежово пардесю. А. Гуляшки, Л, 165. Бричът и винтягата му бяха бежови, а пуловерът — светлозелен. Г. Белев, КВА, 216. Бежови чорапи. Бежов костюм. Бежова риза. Бежова рокля.
2. Като същ. бежово ср. а) Бежов цвят; беж. Стаята е мебелирана в бежово. Не обичам бежово, б) Бежово облекло. И двамата бяха в бежово — той с костюм, тя с бежова рокля.
— От фр. beige.
