бабер. Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули, дребни като баберки. Н. Тихолов, ДКД, 51. На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули. Ил. Волен, БХ, 127.
2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберките, имало неодообрани лози. Ем. Станев, ИК II, 89.
БАБЕРКУ`ВАМ, -аш. несв,, непрех. Диал. Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да баберкуват. К. Колев, ТЕ, 76. // Разш. Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. Месечката беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой слаб добитък, някоя повредена кожа. Й. Йовков, ВАХ, 68.
БАБЕРКУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баберкувам; паберкуване.
БАБЕ`ТИНА ж. Рядко. Пренебр. 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера.
2. Прен. Ирон. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба1.
БА`БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свойствен, присъщ на баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7. Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешките работи, зла, амбициозна и ревнива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше. Д. Кисьов, Щ, 442.
◇ Бабешки приказки. Разг. Празни, глупави думи. Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки. Д. Талев. ПК, 128.
БА`БЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. Нареч. от прил. бабешки; като баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). В кръчмите и кафенетата, .., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .., ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България. Ал. Константинов, Съч. 1, 94. Тя [Мита] по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е. П. Спасов, ХлХ, 70.
БА`БИН1 -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. В къщи Гунка положи детето на бабиния креват. Г. Райчев, ЗК, 234. От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68.
2. Който е свързан с баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи. Елин Пелин, СбХ, 29. Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб. Ил. Блъсков, ИС, 27. Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни. Нар. прик., Христом. KM II, 176.
3. Като същ. бабин<ият> м., бабина<та> ж., бабино<то> ср., бабини<те> мн. Разг.* Галено обръщение на баба1 (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. — Сине Ристее! .. Лошо те соних, бабин! Лошо — со чалма. Хр. Смирненски, Съч. II, 158. — Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш. Л. Галина, Л, 67. С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите .. — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали. Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. Разг. Домът и семейството на баба1 (в 1 и 6 знач.). После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава. П. Спасов, ХлХ, 41. -Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28.
◇ Бабина вода. Диал. Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, .. Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228.
◇ Бабина душица. Диал. Мащерка. Сеното мирише на бабина душица и на цветя. Д. Габе, Н, 70. Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322.
◇ Бабини гниди. Диал. Растение овчарска торбичка.
◇ Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха
