ци (Опит за една генитална теория, 1924), където половият живот на висшите животни се извежда от филогене-зата им.
19. Това важи не само за възникващия при неврозата «негатив» на склонността към перверзни, а също и за позитивните, така наречени същински переерзии. Последните се обясняват следователно не само с фиксацията на инфантилните наклонности, но и с регресията към тях вслед-Уствие преграждането на другите пътища на сексуалната ориентация. Затова позитивните перверзни са и достъпни за психоаналитична терапия.
2. Заболяване на гръбначния мозък.
21. При това често се вижда, че с настъпването на полова зрялост отначало възниква нормална сексуална ориентация, която обаче впоследствие, благодарение на своята вътрешна слабост, търпи крушение още при първите външни препятствия и се сменя с регресия към първоначалната фиксация.
22. При някои черти на характера бе установена дори връзка с определен ерогенен компонент. Така инатът, пестеливостта и любовта към реда произхождат от аналната • еротика. Честолюбието се обуславя от силно уретрално-еротично предразположение.
23. Такъв познавач на човешката природа като Емил Зола описва в «Радостта да живееш» момиче, което с весело себеотрицание отдава безвъзмездно в полза на любимите си хора всичко, което има и за което би могло да претендира — имущество и надежди, без да очаква награда от тяхна страна. В детството си това момиче се е намирало под властта на ненаситната потребност от нежност, която в случай че е пренебрегнато заради друго дете, се превръща в жестокост.
24. Възможно е по-голямата способност към закрепване да е резултат и от особено интензивни соматични сексуални прояви в по-ранни години.
