любовен период. — Глутници сега няма —..
— Вълците се събират на глутници само когато се бесуват или когато е много студено. Д. Ангелов, ЖС, 208.
2. Бесувам (във 2 знач.). Един ли в уличката римска сган / видял бе що ке знай Окта-ван: / че Юлия, любимата му внучка, / бесу-ва се с кого не като кучка. К. Христов, В, 144.
БЕСУВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бесувам и от бесувам се.
БЕСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Умъртвявам някого, като му слагам примка на шията и го оставям да увисне, за да се задуши; обесвам. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува, / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. беся се страд. и възвр. Но когато измъкна едно дълго въже и започна да го опасва въз пояса си, очите на баба Бела станаха големи и кръгли от смайване .. — Отивам да се беся. Й. Йовков, ВАХ, 160. С какво годе въже челяк не са беси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 139.
О Аз коля, аз беся; коля и беся. Разг. Разпореждам се като пълновластен господар.
— В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстьо. — Сега той коли, той беси. .. Сега само неговата дума се чуе. Г. Караславов, ОХ IV, 264. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. В света съм аз един прост работник, .., но тук сега съм аз цар: аз коля, аз беся. Лат., 1885, кн. 9, 14. Беся кучето. Разг. Управлявам, разпореждам се. В Искрец бай ти Иван беси кучето! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 205.
БЕТА, мн. няма, ж. Книж. Название на втората буква от гръцката азбука — Д
— Гр. pfixa.
БЕТА-. Книж. Първа съставна част от сложни названия на физически и химически явления или уреди, със значение: 1. В който участват, използват се или с който се изследват бета-лъчи, напр.: бета-излъч-ване, бета разпадане, бета-ра-диоактивност, бета-спектрометър. 2. Втора сродна проява на едно вещество, тяло или явление, която се различава по структура и химически свойства, напр.: бе-та-аминокиселина, бета-клетка, бета-модификация.
БЕТА-ЛЪЧИ` мн. Физ. Невидими лъчи, които представляват поток от електрони или позитрони, получен при разпадане ядрата на радиоактивните изотопи. Относно бе-та-лъчите, които представят поток от електрони, се смята, че те произхождат от разпадането на самите неутрони на ядрото. Хим. VII кл, 1950, 34. Създаването на електрически източници на базата на ра-диокативното разпадане .. представлява първостепенна задача на бързо развиващата се атомна промишленост. С доказване електрическата полярност на алфа — и бета-лъчите започнаха да се правят опити и в тази насока. Ц. Цанев, АЧ, 21. Изследванията доказаха, че радиоактивните лъчи са сложни и са съставени от три вида лъчи: алфа (а), бета (Р) и гама (у). .. Бета-лъчите са поток от електрони, които имат скорост до 300,000 км/сек. Хим. IX кл, 1958, 33.
БЕСУВАНЕ
БЕТАТРОН м. Физ. Електромагнитен уред, апарат за ускоряване на движението на бета-частиците, който се използува във физиката, медицината, техниката и др.
— От гр.
БЕТА-ЧАСТИ`ЦИ мн. Физ. Отделни електрони или позитрони в бета-лъчите. Положително натоварените частици [при радиоактивното лъчение] получиха названието алфа-частици, отрицателно натоварените — бета-частици. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Индикаторите служат за откриване на радиоактивно заразяване с гама — и бета-частици и за определяне границите на заразения район. Н. Иванов и др., ГО, 175.
БЕТЕЛ м. 1. Пълзящо тропическо растение от рода на черния пипер с червеникави лютиви ароматни листа, които се използуват като дъвка в страните от Южна Азия. Piper betle. Листата на бетела, които туземците дъвчеха .. , също не можеха да замаят главите им. М. Марчевски, ОТ, 216. 2. Дъвка с наркотично действие, приготвена от листата на това растение и други примеси. Само старците седяха пред входовете, дъвчеха бетел и любопитно разглеждаха белия човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 146. Много голям е броят и на продавачите на „бетел“
— своеобразен тютюн за дъвчене. П. Вежинов, ДМ, 98.
— Инд. през португ. betel.
БЕТЕР неизм. прил. Простонар. 1. Който има в по-висока степен отрицателното качество, за което става дума; по-лош.
— Ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено, .. , че то на какво прилича?.. — На буламач .. — От буламач бетер. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 37. — Аз ... не само защото се случи тъй и не защото ще ме убиеш — поде Зекир, като че го успокояваше. — Аз днес чужд имот пазих и вчера, и оня ден все там седях, а такива като мене, и по-бетер, барем през тия дни хора станаха. Г. Стоев, ЦЗ, 98.
2. Като нареч. а) Повече (от). Скоро пътувах за Татар-Пазарджик да видя на самото място съсипията на нашите чалтъкчии
БЕТЕР
