риторични въпроси Рълев. Й. Попов, БНО, 92.
> Болен въпрос. Книж. Деликатен и труден за разрешаване проблем. Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна. Б. Шивачев, Съч. I, 123. Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225. Въпрос е. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. — Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. — А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос. М. Марчевски, ТС, 79. Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос. 3. Стоянов, ЗБВ I, 214. Въпрос на въпросите. Книж. Най-важен, основен въпрос. От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка. ВН, 1964, бр. 3849, 3. Въпрос на деня. Книж. Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент. Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота
— дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 94. Животрептящ въпрос. Книж.\ Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис“, занимаваща се с жи-вотрептущи въпроси. Хр. Бръзицов, НЦ,
90. Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35. Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички. Отварям /отворя въпрос за някого или нещо. Книж. 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо. Отнасям / отнеса въпроса някъде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица. Под въпрос, оставам (намирам се, съм). Книж. За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). Все още заминаването ни е под въпрос. Поставям / поставя (повдигам) въпрос. Предлагам нещо за обсъждане и решение. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство. Д. Кисьов, Щ, 343. Поставям / поставя под въпрос нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. Поставям под въпрос резултата от опита. А Поставям под въпрос това твърдение. А Поставям под въпрос добрите им отношения. Правя (направям / направя) въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Книж. Йзявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете. 3. Сребров, Избр. разк., 206. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме... Г. Караславов, Избр. съч. И, 69. Правя източен въпрос от нещо. Разг. Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно. Става / стане въпрос за някого или нещо. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков „на място“. Обаче веднага съобрази, че.. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място. Д. Ангелов, ЖС, 119-120.
— Друга (остар. книж.) форма: в о п р о с.
ВЪПРОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който съдържа въпроси, на които трябва да се отговори. Въпросен лист.
2. Само членувано. Който е предмет на някакъв разговор, за който се говори. „Това не може да се търпи и ви заповядвам да вземете всички необходими мерки за унищожението на въпросната разбойническа чета и на всякакви подобни чети, които се движат из вашата околия“. Д. Талев, И, 73. При по-нататъшната си работа изследваните, участвували във въпросния сборник [„Паисий Хилендарски и неговата епоха“], допълниха и доразвиха поставените там
