Page:RBE Tom2.djvu/718

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Васил се радваше. Питат ли децата тук, ще питат и в къщи. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Засипват ме с куп въпроси: — Откъде си? — Кога те раниха? — От кой полк, от коя рота? Л. Стоянов, X, 53. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. — Бате Евдо, отдавна искам да ти задам един деликатен въпрос и все не се решавам, защото просто не мога да намеря подходящите деликатни думи. Й. Попов, БНО, 103.

2. Нещо, което е предмет на проучване, обсъждане и подлежи на разрешаване; проблем. Понеже не се стига до единодушно мнение за обявяване на въстание, въпросът се внася в Централния комитет. К. Митев, ПБ, 100. Младежите не бяха уведомени предварително какви въпроси ще се обсъждат. Сл. Трънски, Н, 53. Той мислеше за Одеса, за семинарията .. Какви оживени разговори .. Колко общи мисли по любимите исторически и филологически въпроси в тия чудни часове! Ст. Дичев, ЗС I, 219. Спорен въпрос. // Тема, предмет на разговор или спор. Та в тая наша компания от дума на дума, повдигна се въпрос за смелостта. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Виждаха я, че приказва с тия млади хора свободно и весело, пленявайки ги с умната си реч по всякой засегнат въпрос в разговора. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. А сега на въпроса. Ние тука, трябва да знаеш, сме се захванали за една голяма работа, че да видим каква ще излезе… П. Незнакомов, СМ, 13. Спореше се по един много важен въпрос. Нещо, което занимава, вълнува някого или се отнася непосредствено до него и изисква разрешение. Още не е навършил шестнадесет години, а животът го беше изправил пред въпроса, защо нещата са така объркани, защо той е роб, а този обикновен човечец без особени предимства .. — офицерът Бакърджиев — е господар и разполага с него като с вещ. Д. Добревски, БКН, 68. — През всичкото време на войната ме е мъчил тоя страшен въпрос: какво право имам аз, .., да разполагам с живота на тия хора. Л. Стоянов, X, 105. — Все пак мисля, че с Миладинов ще трябва да се поприказва — .. — Това не е само твой личен въпрос, Магда.. Ем. Манов, ДСР, 340. През целия си живот той се мъчи над въпроса .. кои са нравствените устои на човешкото общество. БР, 1931, кн. 4-5, 133.

3. Предмет, тема в областта на науката или изкуството, която се разглежда, проучва, изследва; проблем. Взех да се опитвам да пиша статийки по правни въпроси. Ил. Волен, МДС, 27-28. Имаше, разбира се, различни становища по въпросите за литературата. Г. Белев, КР, 6. // Обособена, свързана част от учебен материал, по която трябва да говори, която трябва да разясни учащ се. — Дори не съм забравил и въпроса, по който ме скъсахте. М. Марчевски, ТС, 134.

4. Нещо, което трябва да се предприеме, да се разреши, уреди. Най-големи грижи поглъща въпросът за въоръжението на момчетата. Ив. Унджиев, ВЛ, 75. Първият и най-важен въпрос от дневния ред беше въпросът за нарядите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 252. Можем да възложим тази задача на другаря Пешевски, но той не е от нашата служба и няма как да се уреди въпросът с командировката му. Ст. Марков, ДБ, 431. След Нова година Боян най-сетне успя да си намери квартира — .. Беше много щастлив и горд, че е разрешил такъв важен и жизнен въпрос и при това толкова успешно. Ем. Манов, ДСР, 278. Преди изборите тя [руската дипломация] бе поканила Силите да направят пред Великото народно събрание една колективна декларация в полза на княза .. Англия се възпротиви, заявявайки, че не иска да взема участие в една постъпка, която щеше да съставлява намеса в един вътрешен въпрос на България. С. Радев, ССБ, 299.

5. Членувано с гл. съм и предл. за или следв. изр. със съюз да. Нещо, което се смята за най-важно, съществено, необходимо в даден случай. — Върви веднага и ти! Нито генералът, нито Тодор трябва да излязат от къщи и никой да не идва при тях. Сега въпросът е да спечелим само няколко часа. Вл. Полянов, ПП, 238. Въпросът е веднъж да заспим на тихо пристанище, пък като излезем на открито море, където вилнеят бурите, може да се случи да не ги усетим. П. Вежинов, ДМ, 4. Не е въпросът за физическата и духовна храна, която е еднакво нужна на всеки човек, — спокойно и без раздразнение започна офицерът. Т. Влайков, Съч. III, 33.

6. С предл. на и обикн. отвл. същ. Обстоятелство, което има отношение, свързано е с друго нещо, зависи или се отнася до него. — Но може би войната ще се избегне!… — О, не!… —Германецът смачка спокойно цигарата си в пясъка. — Тя е въпрос на дни. Д. Димов, Т, 349. Учреждението на Екзархията беше само въпрос на време и се увенчаваше окончателно с пълен и бляскав успех великото дело на народното и духовно възраждане. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Конст., 27. Въпрос на вкус. Въпрос на нерви. Въпрос на организация. Въпрос на тактика.

Косвен (непряк) въпрос. Грам. Подчинено допълнително изречение, което се свързва с главното чрез въпросителна дума.

Риторичен въпрос. Лит. Въпрос, който съдържа същевременно и художествено утвърждение, отговор. — Знаете ли защо се самоубиват най-големите бозайници в света, китовете? — попита любителят на