Page:RBE Tom2.djvu/719

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


риторични въпроси Рълев. Й. Попов, БНО, 92.

> Болен въпрос. Книж. Деликатен и труден за разрешаване проблем. Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна. Б. Шивачев, Съч. I, 123.

Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.

Въпрос е. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. — Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. — А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос. М. Марчевски, ТС, 79. Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос. З. Стоянов, ЗБВ I, 214.

Въпрос на въпросите. Книж. Най-важен, основен въпрос. От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка. ВН, 1964, бр. 3849, 3.

Въпрос на деня. Книж. Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент.

Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94.

Животрептящ въпрос. Книж.; Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис“, занимаваща се с животрептущи въпроси. Хр. Бръзицов, НЦ, 90.

Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35.

Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички.

Отварям / отворя въпрос за някого или нещо. Книж. 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо.

Отнасям / отнеса въпроса някъде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица.

Под въпрос, оставам (намирам се, съм). Книж. За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). Все още заминаването ни е под въпрос.

Поставям / поставя (повдигам) въпрос. Предлагам нещо за обсъждане и решение. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство. Д. Кисьов, Щ, 343.

Поставям / поставя под въпрос нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. Поставям под въпрос резултата от опита.Поставям под въпрос това твърдение.Поставям под въпрос добрите им отношения.

Правя (направям / направя) въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Книж. Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете. З. Сребров, Избр. разк., 206. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме… Г. Караславов, Избр. съч. II, 69.

Правя източен въпрос от нещо. Разг. Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно.

Става / стане въпрос за някого или нещо. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков „на място“. Обаче веднага съобрази, че .. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място. Д. Ангелов, ЖС, 119-120.

— Друга (остар. книж.) форма: вопро`с.


ВЪПРО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който съдържа въпроси, на които трябва да се отговори. Въпросен лист.

2. Само членувано. Който е предмет на някакъв разговор, за който се говори. „Това не може да се търпи и ви заповядвам да вземете всички необходими мерки за унищожението на въпросната разбойническа чета и на всякакви подобни чети, които се движат из вашата околия“. Д. Талев, И, 73. При по-нататъшната си работа изследваните, участвували във въпросния сборник [„Паисий Хилендарски и неговата епоха“], допълниха и доразвиха поставените там