во на въззив има и пострадалото лице, което е възбудило преследванието. ВП, 128.
ВЪЗЗЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Остар. Юрид. Прил. от въззив (във 2 знач.); апелативен, апелационен. Въззивно производство.
◇ Въззивна жалба. Остар. Юрид. Апелативна жалба. Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу неоконнателната присъда по всичките предмети на делото, които ся отнасят до него. ВП, 128.
ВЪЗЗЙВНИК, мн. -ци, м. Остар. Юрид. Лице, което подава въззивна жалоа. При словесните обяснения първата дума принадлежи на въззивника, но ако въззив-ните жалби са подадени от двете страни, първата дума се пада на ищеца. ВП, 48.
ВЪЗЗЙМАМ СЕ. Вж. възземам се.
ВЪЗЗЙМАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въззимам се; възземане.
ВЪЗЗОВА. Вж. въззовавам.
ВЪЗЗОВАВАМ, -аш, несв.; въззова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Книж. Призовавам. И в родните поля, до днеска дето глухо / и мъртво е било, той робския народ / на битви въззова към слънце и живот. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 142. въззовавам се, въззова се страд.
ВЪЗЗОВАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въззовавам и от въззовавам се; призоваване.
ВЪЗЗРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед, гледище, схващане. Когато древната теория за времето на сътворението ся отхвърли, научните мъжие почнаха свободно да обнародват разни въззрения за него. ИЗ 1877, 1881, 285. Последните разменени думи [за намесата на Гърция и Сърбия в общата борба на Балканския полуостров] подействуваха на мене така силно, щото аз изведнъж измених всичките си въззрения върху сърбското правителство. СП, 1876, бр. 21, 84. Заключението на това послание съдържа в себе онова, което може да ся нарече положително религиозно въззрение на Волтера. Ч, 1871, бр. 7, 203. Втората [партия], която уважявала язическата мъдрост, искала да подчини истината на вярата под въззренията на разсъдъка. Д. Душа-нов, ИПХЧ, 44.
— От рус. воззрение.
ВЪЗЙДА. Вж. възиждам.
ВЪЗИЖДАМ, -аш, несв.; възйда, -еш, мин. св. -ох, св., непрех. Остар. и диал. За тесто — втасвам. Брашното замисат с вода, притурят квас, па оставят тестото на топло място да възиде. Д. Манчов, БЕД, 57.
ВЪЗЙЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възиждам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗИМАМ, -аш, несв.; възема, -еш, мин. св. възех, пов. възмй, възмете, прич. мин. св. деят. възел, прич. мин. страд. въ-зет, св., прех. 1. Остар. и диал. Поемам с ръка нещо; вземам. Ако е причина на болестта кухината зъбова, то възми на тегло колкото две зръна ечемик счукана сол и толко пипер,., и от това ще да стане маса, от която маса турни малко в кухината на зъба. П. Р. Славейков, СК, 95. Голем си сън сънувала. / На сне йо дошли троица:/ един йо пръстен възима, / един йо китка възима. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 279.
2. Остар. Книж. В съчет. със същ. като влияние, уважение и под. Придобивам, добивам. Христянската черкова, като станала господствующа по сичките римски империи, възимала много благодетелно влияние върху нейното законодателство. Д. Душанов, ЙПХЦ, 108. С пробужданието на науките в Европа, литературата на гърците и римляните скоро са разпространила и възимала необикновено влияние на человеческий ум. Д. Витанов, НС (превод), 46. Никога друга госпожа не ма е направила да възимам толкоз уважение към женския пол, както тя. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 115. С този начин са постараха да .. унищожат или ослабят влиянието, което можеше царицата да възима на съпруга си.
Н. Михайловски, ПА (превод), 134. Ще бъдете несправедливи в съжденията си, ако сторите да считате за бунтовник един стар човек .. само затова, защото в прямо -душието си е възимал смелостта да изобличи политическите ви заблуждения. П. Р. Славейков, ПХС, 92.
3. Остар. Книж. С крат. лич. местоим. във вин. Смятам някого за някакъв. О колко честит би мя възимал той — и който би мя видял, кога обядвам с всичките си домашни. П. Р. Славейков, РО (превод), 88. Това ги не препоръча добре не само пред техните,.., но и пред самите им професори и приятели европейци, които изначало са ги въ-зимали за хора с по-добър характер. Лет.,
1872, 264. възимам се, възема се страд.
ВЪЗИМАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възимам и от възимам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗКАДЯ. Вж. възкадявам.
ВЪЗКАДЯВАМ, -аш, несв.; възкадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Индив. Запалвам благоуханни вещества, за да изпускат дим. И сложих трапези — и възкадих миризми от Саба. Н. Райнов, БЛ, 146. И взе той сребърно сито, насипа в него житни зърна,.. А после възкади черна смола, замисли се — и направи с ръце над ситото странно движение. Н. Райнов, ВДБ, 33. възкадявам се, възкадя се страд.
ВЪЗКАДЯВАНЕ ср. Индив. Отгл. същ. от възкадявам и от възкадявам се.
ВЪЗКАФЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до кафяв; слабокафяв, ка
