има!… — пристъпи към тях Андрея Бенков и лицето му, колкото беше бледо, станало бе въззеленикаво. Д. Талев, ПК, 643. Петко прескочи изкъртените из корен липи и насреща му изпъкна човекът, който даваше командите. Среден на ръст, скулест, с приповдигнат въззеленикав каскет, той размахваше ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 8.
ВЪЗЗЕ`МАМ СЕ и ВЪЗЗИ`МАМ СЕ, -аш се, несв.; въззе`ма се, -еш се, мин. св. въззе`х се, прич. мин. св. деят. въззе`л се, св., непрех. Книж. 1. Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; издигам се, извишавам се, извисявам се, възвишавам се, възвисявам се, въздигам се. Високо над главите ни се възземаше прочутата Спаска кула, увенчана с блестяща рубинена петолъчна звезда. Камбаните на часовника й са излети от мед и сребро. А. Каралийчев, С, 115. От трите страни на селцето се възземат баири, обрасли с дива трева и с по някоя трънка. Й. Радичков, ББ, 60. На седмия ден се усмихна небето. / Балканът, огрян, по-висок се въззе. Бл. Димитрова, Л, 260.
2. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. Гълъбът се въззе с няколко силни тласъци, после взе да се спуска. Н. Антонов, ВОМ, 124. Машината ревеше и се възземаше стремглаво нагоре, притиснала тялото му към седалката. П. Бобев, К, 93. Из твойте бойници призвездни / ще зашуми пак бран безспир, / .. / А легендарно твойто име / ще расне в златна канара, / из чийто лоб ще се въззима / свободна земната зора! Т. Траянов, П, 39. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима, / предвестница-птица с горд, шеметен полет / нагоре в небето безспир се въззима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. По изцъкленото небе се възземаше жаркото слънце и още отрано над равнината затрептя тежка мараня. Ст. Марков, ДБ, 251. Избистрено, слънцето се възземаше полека нагоре, по чистото бледо небе нямаше никаква следа от облаци и се усещаше един лек полъх от юг. Д. Фучеджиев, Р, 92.
3. За глас, звук, песен и под. — зазвучавам по-силно или по-високо; извишавам се, извисявам се, повишавам се, въздигам се. Отначало пееше тихо, за себе си, но после изведнъж гласът му се въззе и той запя с пълно гърло… М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Въззе се песента високо, поутихна, открои се за миг звънкият глас на отеца и песента пак се надигна нестройна. В. Ченков, ПС, 26. Звънът на щурчетата се възземаше, сякаш вън валеше невидим сребърен дъжд. Ем. Станев, ИК I и II, 192. И с тихите вълни на вечерта, / които мрачината ще погребе, / ще се въззема грейнала към тебе / на свята благодарност песента. Н. Лилиев, С 1932, 95. Но помня — дочувах / из мрака едва / свирня издалеко… / въззема се тя… / И стана ми леко, / заслушан в нощта. Т. Харманджиев, П, 36-37.
4. Прен. Обикн. за някакво чувство, усещане — пораждам се и се засилвам, раста. Усещаше умора да тегне над раменете му, но заедно с това чувствуваше и радост, която се въззема в старото му войнишко сърце. М. Смилова, ДСВ, 290. Разсъблече новите си дрехи. В душата й тайно се въззе усещането, че не може да промени сина си, и легна. М. Яворски, ХСП, 114. А в душата му се възземаше нещо странно, ново, в което се преплитаха хладни мъки и знойна ярост. Хр. Смирненски, Съч. III, 171. И в душа му скрито / въззе се, закипя борба тогаз. К. Христов, ВС, 36.
5. Прен. Преминавам от ниска към висока степен на развитие; преуспявам, напредвам, възвисявам се, възвишавам се, въздигам се. Благодарение на това стопанство селото се въззема и хората нареждат живота си по-добре. Й. Радичков и др., ГСП, 142. „Като се възземете, ще ми върнете борча с лихвите, а лихвата ми е наполеонче на годината“ А. Гуляшки, ЗР, 295. Нейният брат, известен като Черкез Хасан, станал яавер на султана и бързо се въззел от роб в господар. Хр. Бръзицов, НЦ, 135.
ВЪЗЗЕ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възземам се; въззимане. Чуден град, град, в който всеки камък е спомен, всяка отломка нашепва за славно минало, за кървава бран, за главоломно възземане и страшен, съкрушителен разгром. Д. Спространов, ОП, 358. На изкуството си Будевска гледаше като на свещенодействие — .. Но свещенодействието на Будевска не бе ритуал, а очистване на духа, възземане. Ст. Грудев, АБ, 171.
ВЪЗЗЕ`МА СЕ. Вж. възземам се.
ВЪ`ЗЗИВ м. 1. Остар. Книж. Зов, призив, апел. Вторият [Виктор Юго] — пръв път има случай да си спомни, че съществува на света България и да направи за балканските славяни известния си пророчески въззив към Европа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 94. То са въззиви към разума, първи опити за откриване смисъла на борбата, която се води. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 26.
2. Остар. Юрид. Обжалване на дело в по-висша съдебна инстанция за решение, взето в по-низша, което води до повторно разглеждане на делото по същество; апелация. Старовремското право не е познавало ни едно от съвременните правни средства за оплакване пред по-горен съд, каквито са: отзив, въззив, касационна и ревизионна жалба. СбНУ XXXIII, CXLI. Против неокончателните решения .. може да ся подаде въззив (апелация). ВП, 46. Всичките таквиз жалби се разглеждат и решават, без право на въззив, от един съдия. Е. Белами, ССГ (превод), 137. Равно с подсъдимий право
