— Обясних му, другарю командир Каргонец — смутолеви Финландчето и луничките около възкафявия му нос придобиха желъдов цвят. Д. Вълев, З, 231. Възкафява козина. Възкафяви очи.
ВЪЗКАЧА`. Вж. възкачвам и възкачам.
ВЪЗКА`ЧАМ, -аш, несв. (остар.); възкача` -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Възкачвам. Някои си казват, че в тая битва паднали, мъртви и наранени, до сто и шестдесят и две хиляди человеци, а други възкачат това число даже до триста хиляди. Г. Кръстевич, ИБ, 384. възкачам се, възкача се страд.
ВЪЗКА`ЧАМ СЕ несв. (остар.); възкача` се св., непрех. Възкачвам се. Народната банка изчислява, че .. при курс 14%, като днешния, тя [загубата] се възкача на крупната сума 20 милиона. Бълг., 1902, бр. 452, 1. На тия убо 4 000 000 българи, които ся намират само в Европейската Туркия, ако приложим и ония, които ся намират вън от Турско во Европа, .., ще намерим, че блъгарете ся възкачат до 4 150 000. Г. Кръстевич, ИБ, XV–XVI.
ВЪЗКА`ЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкачам и от възкачам се; възкачване.
ВЪЗКА`ЧВАМ,-аш, несв.; възкача`, -и`ш, мин. св., -и`х, св., прех. 1. Остар. и диал. С предл. на. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад. Н. Райнов, БЛ, 165. Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си. Ем. Станев, А, 187. Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали. П. Р. Славейков, БП I, XII. Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.
2. Диал. Възсядам, яхвам (животно за езда). Най-напред ще си купя един хат .., па ще го възкача и ще направя една кушия из града. Д. Немиров, Б, 127. — Добрине, чадо едничко, /я си кончето изведи, / .. / пък си кончето възкачи, / по-силно конче посбутай. Ц. Церковски, Съч. II, 204. Ей че иде Турненче бошначе / и поиска вода да пие, / па улови мома за ръката, / та я на кон възкачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 132.
3. Остар. и диал. Изкачвам. Стигнем ли стръмен път, пешком възкачвахме баира. Д. Казасов, ВП, 57.
4. Остар. и диал. Повишавам цената на нещо; въздигам, възвисявам, възвишавам. През Великден бръшнарите възкачили брашното. Ст. Младенов, БТР I, 381.
5. Остар. Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000, .. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона. Т. Шишков, ИБН, 28. И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа. НБ, 1877, бр. 73, 283. Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя, .. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700. Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.
6. Прен. Остар. Издигам до по-висока степен на развитие; възвисявам, възвишавам, въздигам. Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората. И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин! Д. Войников, РК, 21. Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела, .., да го намести в служба на хазната. Й. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се страд.
ВЪЗКА`ЧВАМ СЕ несв.; възкача` се, св., непрех. 1. Книж. С предл. на. Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. Късно след полунощ .. се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина. Ем. Коралов, МВ, 13. А учителят Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците. СбЦГМГ, 15. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо. Знан., 1875, бр. 14, 213. — Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата. Ил. Блъсков, СК, 35.
2. Книж. Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери. Г. Стоев, З, 154. Възкачвам се по рътлината през високата роена трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък. Д. Марчевски, ДВ, 44. Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора. П. Михайлов, ПЗ, 11. Когато се прибра,
