съч. II, 159. Радоилу се втълпи идеята, че Славка е отвлечена в Търново, в бащината си къща. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75.
ВТЪЛПЯВАМ СИ несв.; втълпя си св., прех. и непрех. Създавам си сам убеждение, вяра, че нещо съществува, че е истина или че ще стане; внушавам си. Мислите за бъдещето на децата им не ги оставяли на мира. Те или си втълпявали, че някъде ще попаднат на засада, или че някой ще ги предаде. Сл. Трънски, Н, 495. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все й се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: „Ами този сандък защо не е заключен?“ Г. Караславов, Тат., 253. Но от тополчани най-мъчително посрещна смъртта на Бате Коле глухото Кости .. Все повече си втълпяваше, че турците са го обесили заради юначеството му. К. Петканов, X, 178. Втълпявам си нещо.
— Друга (диал.) форма: втлапявам.
ВТЪЛПЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от втълпявам, втълпявам се и от втълпявам си.
— Друга (диал.) форма: втлапяване.
ВТЪНА. Вж. втъвам и втънвам. ВТЪНВАМ, -аш, несв. (диал.); втъна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. и диал. Втъвам, потъвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВТЬНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втънвам; втъване, потъване.
ВТЪПКВАМ, -аш, несв.’, втъпча, -еш, мин. св. втъпках, св., прех. Вбивам, вкарвам нещо някъде, като го тъпча. Добитъкът втъпка зърната, сипани за птиците. Ст. Младенов, БТР I, 369. втъпквам се, втъпча се страд.
ВТЪПКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втъпквам и от втъпквам се.
ВТЪПЛЕНЕ ср. Остар. Впечатление. Кроежната хубост надминува цветната .. Заради това една хубава статуя прави по-силно втъплене, отколкото една хубава кунопис. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27. ВТЪПЧА. Вж. втъпквам.
ВТЪТРАЗВАМ, -аш, несв.; втътразя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде, като го тътразя, тътря; втът-разям, втътрузвам, втътрям. Ратаят втъ-трази чувала в килера, втътразвам се, втътразя се страд.
ВТЪТРАЗВАМ СЕ несв.; втътразя се св., непрех. Диал. Влизам някъде, като се тътразя, тътря; втътразям се, втътрузвам се, втътрям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪТРАЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразвам и от втътразвам се; втътра-зяне, втътрузване, втътряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪТРАЗЯ. Вж. втътразвам и втътразям.
ВТЪТРАЗЯМ, -яш, несв.; втътразя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътрузвам, втътрям. втътразям се, втътразя се страд.
ВТЪТРАЗЯМ СЕ несв.; втътразя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътрям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВТЪТРАЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразям и от втътразям се; втътраз-ване, втътрузване, втътряне.
ВТЪТРУЗВАМ, -аш, несв.; втътрузя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрям. Изведоха го по една стълба и го втътрузиха в широк кабинет с мека мебел. Хр. Радевски, Избр. пр III, 106. втътрузвам се, втътрузя се страд.
ВТЪТРУЗВАМ СЕ несв.; втътрузя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътразям се, втътрям се. Секретар-бирникът Мишо Ки-бритлията скочи уплашен и изненадан, когато полицейският старши стражар, зачервен като битолски просяк, с някаква мазна папка под мишницата, без да чука, се втътрузи в канцеларията. Хр. Радевски, Избр. пр III, 117.
ВТЪТРУЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрузвам и от втътрузвам се; втът-разване, втътразяне, втътряне.
ВТЪТРУЗЯ. Вж. втътрузвам.
ВТЪТРЯ. Вж. втътрям.
ВТЪТРЯМ, -яш, несв.; втътря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрузвам. втътрям се, втътря се страд.
ВТЪТРЯМ СЕ несв.; втътря се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътразям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВТЪТРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрям и от втътрям се; втътразване, втътразяне, втътрузване.
ВУЗ, вузът, вуза, мн. вузове, след числ. вуза, м. Разг. Висше училище, висше учебно заведение. В медицинските вузове тази есен бяха приети да следват на държавни разноски 240 младежи. ДТ, 1997, бр. 342, 1. — Съкр. в(исше) у(чебно) з(аведение).
ВУЗОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вуз, до висше учебно заведение. В института такава проява никой не си спомня. И Абдрахим събира вузов-ския комитет, заседават по всички правила. А, 1978, кн. 37, 26. Вузовска конференция.
