ВУЙКА, -та, мн. вуйкй, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Помня в много други случаи мащеха ми като казваше, че децата се мятали на вуйките. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Роднините по кръв, например братя, стрики и вуйки .. не могат да заседават за-дружно като съдници в търговските или апелативни съдилища. ДЗОИ I (превод), 204. Наричам ся твой вуйка, ако и да не ми беше съща сестра покойната царица, майка ти. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 19. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина; / .., / без сестра Чавдар, без братец, / ни нийде някой роднина —/един сал вуйка изедник/и девятмина дружина! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.
— Други форми: уйка, уйкя, укя и уке.
ВУЙКО, -то, мн. -вци и -ви, вин. (остар.) вуйка, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Минали бяха години, откакто бе умряла Благуна, сестрата на Стоян Глаушев, .. Но тя остави и едно девойче на пет-шест години .. и Стоян все мислеше да прибере девойчето при себе си в града .. — Не, вуйко Стояне... Харно ми е мене тука. Д. Талев, ПК, 263-264. У дома, както по лелите и вуйковците ми, рядко се говореше български. А. Страшимиров, А, 300. А от род съм — разберете — /и прославен, и богат: вуйкови ми са конете, / а катърът ми е сват. СбХ, 35. Селска „рода“ състои от стопан, стопанка, .., чичовци, стрини, братанци, братани-ци, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Татко ми йе Марко Кралевике, / вуйко ми йе Янку-ла войвода. Нар. пес., СбБрМ, 468.
— Други форми: укьо, уйкоиуйкьо.
ВУЙКОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. 1. Прил. от вуйко; вуйчов. Тъмничар Лалке говори: / .. / Немаш ли майка, я баща, / я братец, яли сестрица, / я вуйчо, я вуйков сина, / да думат, да те отдумат? Нар. пес., СбВСт, 82.
2. Като същ. вуйкови мн. Домът и семейството на вуйко (Ст. Младенов, БТР). Днес ще се събираме у вуйкови на пита.
— Други форми: вуйкьов, уйков и уйкьов.
ВУЙНА ж. Жена на вуйчо. В дъното на лехите съзря наведени вуйчо и вуйна. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Йордане, радвам се, че дойде. — Благодаря за поканата, вуйчо.
— Ела, ела да се видиш с вуйна си. Д. Спрос-транов, С, 282.
— Друга (диал.) форма: у й н а.
ВУЙНИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вуйна. Вуйнина къща. Вуйнини дрехи.
2. Като същ. вуйнини мн. Домът и семейството на вуйна. Отивам у вуйнини.
ВУЙЧИЧКО, членувано (рядко) -то, мн. (рядко) -вци, м. Диал. Дете или възрастен син (дъщеря), които по външност или по характер приличат на вуйчо си. И досега даже като да помня, че понякога мащеха ми ме дразнеше и ми думаше „наш чернъо, вуйчичко“ .. Този майчин ми роднина беше чер и сух, а пък от малък и аз бях сух и по-рядъчно чер. П. Р. Славейков, Избр. пр II,
ВУЙЧО, -то, мн. -вци и (диал.) вуйчев-ци, вуйчови, вуйчеви, вуйчи и вуйци, зват. (диал. гальов.) вуйче, м. 1. Брат на майката по отношение на нейните деца. Николай Лилиев живееше .. при семейството на сестра си Божанка и зетя си Минчо Чакърови .. Неговите сестрини дъщери Веса и Мила дълбоко обичаха своя вуйчо. А. Каралийчев, С, 234. Гина Кунчева предава сина си в 1852 г. на грижите на своя брат хаджи Василий .. Условието между двете страни е младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а вуйчото да го изучи в училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Единият от моите вуйчовци, току-що свършил гимназия, стана наш учител. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 14. Той [Захари] тръгна из стаята .. Метна случайно поглед към стената, където висеше в рамка портретът на един от вуйчите му като войник. Ил. Волен, БХ, 122. Дома ми са госйе [гости] дошли, / мами татко — мене деда, / мами макя — мене баба, / мами бракя — мене вуйци. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 374. „Вуйче ле, мило, вуйче ле! /Да не го виде момчето?“ Нар. пес., СбБрМ, 380.
2. Разг. Мъж на лелята (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Чичо. „Де гиди лудо и младо! / Що много снощи седохме, / що много гости имахме; /.. на татка ми мили бракя, / а мене мили вуйчеви.“ Нар. пес., СбБрМ, 405.
О Вуйчо владика, имам (нямам). Разг. Близко влиятелно лице, на чиято подкрепа и покровителство може да се разчита за постигане на нещо — обикн. за постъпване на някаква служба или в някакво училище (имам). — Вас кой ви назначи тук на работа? — попита Шперлинг и ме погледна проницателно: — Вие сигурно имате вуйчо владика! Хр. Пелитев, ХО, 129.
— Други (диал.) форми: вуйко, вуйка, вучо, уйчо, учо,уйче и юйчо.
ВУЙЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вуйчо, който принадлежи на вуйчо. Аскер като минеше оттук, рекат да съберат от хората ечемик, храна — той няма да отиде от всякиго да вземе, на бащините ти и на вуйчовите ти хамбари ще налети. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. От цялото наследство му остана само вуйчовата петоъгълна лула. Л. Канов, ЧК, 87. „Недко на сбора да доде, / пременет да не дохожда, / лелка му ще го премени / във вуйчова му премяна, / свилена и копринена!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 61. Вуйчовите коси побеляха.
2. Който е свързан с вуйчо, отнася се до вуйчо. Вчера беше вуйчовата сватба. Вуйчови роднини. Вуйчов приятел. Вуйчов занаят.
3. Като същ. Разг. вуйчовият, вуйчовата, вуйчовото, мн. вуйчовите. Галено обръщение на вуйчо към племенника (племенницата) му; момче, момиче и др. на вуйчо. — Ти
