ството. Н. Бончев, Съч. I, 56. У тях [богомилите] бил обичай да се каят в греховете си явно, всенародно. ПСп, 1873, кн. 7-8, 93.
ВСЕНЕДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който трае цяла седмица. Всенеделно постене.
2. Който става всеки неделен ден. Всенеделно гостуване.
ВСЕНОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който трае цяла нощ. Млъкне ли славеят, значи е станало три часа и той заспива, уморен от всенощните си любовни излияния. Отстъпва мястото си на коса и чучулигата. Л. Дилов, ПБД, 65. Нашите многоучени учители, които гледате, че знаят и че могат повече от вас,.., те са постигнали това у дома си с постоянно прочитание различни книги, с всенощни бдения и размишления върху науката. Лет., 1871,178.
О Всенощно бдение. Църк. Църковна пра-вославна служба срещу големи празници в чест на Христос, Богородица и някои светии, при която вечерното и утринното богослужение се сливат и се служи цяла нощ до изгрев слънце. Когато падна нощта, започна всенощно бдение. Целият град нахлу в църквите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.
ВСЕНОЩНО. Рядко. Книж. Нареч. от всенощен; през цялата нощ, цяла нощ. А сред оргии безумни / тъне празничният град / и всенощно в зали шумни / блика вино и разврат. Хр. Смирненски, Съч. I, 121.
ВСЕОБЕМАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобемен, всеобхватен, всеобхващащ. На мястото на предишното чувство на безразличие в душата му се появяваше друго — ново, по-силно и всеобемащо, което се бе родило с умирането на старото. Ив. Мартинов, М, 53. Спокойната дива прелест на дъбовите гори и това плътно синьо море .. откриха на Анис един неподозиран южен свят,.. — свят, изпълнен с всеобе-маща и тържествена святост. Сл. Черни-шев, ЛО, 29.
— Друга (остар.) форма: всеобемлящ.
ВСЕОБЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който обема, обхваща всичко или всички; всеобемащ, всеобхватен, всеобхващащ. Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всео-бемна вселена. П. Вежинов, СП, 29. Домна усети, че й призлява. Тракането на машините й се стори диво, стихийно, всеобемно. Б. Болгар, Б, 34. Отложил всяка грижа земна,/ към тебе, Господи, воззвах,/ и видях, и в сърце познах / аз милостта ти всеобемна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобхватен. Любовта към живота, гордостта от победата на новото,.. — всичко се прелива в едно голямо, всеобемно чувство — радостта. Лит. XI кл, 357.
ВСЕОБЕМНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеобемен; изцяло, напълно. — Моят син, дори като порасне, не ще може да приеме всеобемно в сърцето си чудната поезия на Димчо-Дебеляновото стихотворение.
О. Василев, ЖБ, 27.
ВСЕОБЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от всеобемен; всеобхватност.
ВСЕОБЙЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е обичан от всички; вселю-бим. Ботев е всеобичан поет. Всеобичан учител.
ВСЕОБХВАТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който обхваща, включва в себе си всичко или всички; всеобемен, всеобемащ, всеобхващащ. Реколтата на Съпротивата е била толкова голяма и всеобхватна, че вие можете да посочите с пръст кое и да е село на картата и там ще намерите нечуван героизъм и себеотрицание. Ал. Гетман, ВС, 115-116. Изследванията му [на Хумболд] са всеобхватни. Ето защо астрономите нарекоха с неговото име един кратер на Луната, край бреговете на Перу тече „хумболдовото течение“. К, 1963, кн.
9, 44. //За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобемен. Внезапната острота на болката за Илко бе смекчена в сълзите и отново я овладя всеобхватното чувство за детето. В. Андреев, ПР, 46. „Аз играх ролята на Ар-ман — пише Т. Танев .. и с друга наша голяма актриса — .. Но малък, тъй ... непохватен в своите излияния, нито пред една от тях не се чувствувах, както пред бездънната, всеобхватна любов на Маргарита Го-тие — Адриана Будевска.“ Ст. Грудев, АБ,
73.
ВСЕОБХВАТНО. Книж. Нареч. от всеобхватен; с обхващане на всичко или всички.
ВСЕОБХВАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всеобхватен; всеобем-ност. Най-сериозната слабост на „Стуб-ленските липи“ произтича от стремежа на сценариста към всеобхватност — много герои, много проблеми, много теми... ВН, 1960, бр. 2631, 4. Авторът използува почти в планетарен смисъл образа на природата и му очертава измененията успоредно с образа на тоталното насилие и с всеобхва-тността на безумието. Ив. Спасов, БС,
128.
ВСЕОБХВАЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобхватен, всеобемащ, всеобемен. От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог, и към Принцовите острови-цветя. Хр. Бръзицов, НЦ, 16.
ВСЕОБЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички, засяга всички. Той каза
