в съда, че е истина и е справедливо да се спазват законите, защото те са всеобщи. Й. Радичков, Ср, 73. — Милост ние от никого не чакаме. Всеобща амнистия — това искаме, запомни го! Д. Бозаков, ДС, 14. Раздаването на храна при курбани, на Гергьовден, при заяждане на първия плод и пр. си остава всеобщ обичай. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82-83. Било на подбив, било защото е искал да представи, че революционното движение е имало всеобщ характер .., Каблешков е бил казал в Търново, че в комитетите са участвували всички пловдивски първенци. К. Величков, ПССъч I, 93. Обществото беше убедено дълбоко, че ще настане траен и ползотворен ред, .. За тия всеобщи надежди настъпилите условия благоприятствуваха извънредно много. Бълг., 1902, бр. 450, 1. Всеобщо задължително образование. Всеобщо равенство. Всеобщо преброяване на населението. Всеобща мобилизация. Всеобщо разоръжаване.
2. Който е общ за всички, принадлежи на всички. Маркс е казал: „Истината е всеобща — тя не принадлежи само на мене, принадлежи на всички. Тя ме владее, а не аз нея.“ Н. Лилиев, Съч. III, 452. Всеобщо достояние.
3. В който вземат участие всички. Настана всеобщ траур. Цяла България бе покрусена. Нямаше човек да не изтръпне от ужасите на това нечувано кръвопролитие. М. Кремен, РЯ, 211. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважават традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. И още приживе неговите [на В. Левски] идеи и неговото дело получиха всеобщо признание. Ив. Унджиев, ВЛ, 355.
4. Остар. Общ. На всички писатели и оратори, които са се прославили през тази двехилядна епоха, за всеобща тема им е служило бъдещето, а не миналото. Е. Белами, ССГ (превод), 8. Треба да знайш, че омразата и несогласията на нашите граждане Гръци [гърци] и Българе е толкова голяма, щото всеобщите ни училища са затвориха. АНГ I, 17. // В съчет. с история, литература и под. — който обединява историите, литературите и др. на всички народи или на повечето от тях; общ. Българската, турската и византийската истории трябва да бъдат само допълнение на всеобщата. Н. Бончев и др., Съч. I, 64. Всеобща литература.
5. Като същ. всеобщото ср. Филос. Философска категория за означаване на клас от еднородни предмети или явления с еднотипни съществени признаци (за разлика от единичния предмет, различен от всички други по конкретните си признаци); общото.
ВСЕО`БЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ, от всеобщ. Всеобщност на образованието. Всеобщност на гласоподаването. Всеобщност на изборите.
ВСЕО`БЩО. Книж. Нареч. от всеобщ. Всеобщо се приемаше, че съвсем малко месеци са достатъчни за нейното [на войната] прекратяване. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 2. Всеобщо уважаван учен.
ВСЕОБЩОЕВРОПЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общ за цяла Европа; общоевропейски. Всеобщоевропейска война.
ВСЕОПРОЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Всеопрощение. Идеята „за всеопрощаване“, „за непротивене на злото“ остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в „Живият труп“ с необикновена сила. Н. Лилиев, Съч. III, 213. Твърде много бе преживял старецът напоследък. Убийството на Кина и Бойко, .. — всичко това бе нанесло силен удар на вярата му във „висшето“ добро и в целебната сила на всеопрощаването. Д. Ангелов, ЖС, 575.
ВСЕОПРОЩА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който прощава всичко и на всички. По Виа Апиа / минава той [Исус Христос] — неземен, / тъжен, / бос, / безмилостно всеопрощаващ. Л. Левчев, О, 25. Само като си представеше страхотния гняв на баща си… А пък сълзите на майка му, прилошаването й, .. А после всеопрощаващата й усмивка от леглото, потънала в белите чаршафи, малка и безпомощна. И. Велчев, КЕЛ 1, 65.
2. Който е свързан с всеопрощение. Баща й я гледаше някак странно, с широко отворени очи, от които струеше голяма, всеопрощаваща любов. И. Петров, МВ, 201. Всеопрощаващият разум винаги изглежда по-мъдър, но той не е по-добрият разум, защото осъжда човека на пасивност пред злото, прави го съучастник на престъплението. Ем. Манов, БГ, 139-140.
ВСЕОПРОЩА`ВАЩО. Книж. Нареч. от всеопрощаващ; с всеопрощение. Тя им се усмихваше всеопрощаващо, без да се дразни от шегите им.
ВСЕОПРОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. В християнската религия — морална норма да се прощават всякакви простъпки, грехове, без да се търси вина и отговорност за тях; всеопрощаване. „Господи, Господи“, замоли се той мислено и чувствуваше как сетните сили го напущат — тъй горчиви бяха словата на неговата молитва и тъй жарка молбата му за всеопрощение. Ст. Загорчинов, ДП, 251. — Ще имате всеопрощение, Елена — на пръсти се броят хората, получили всеопрощение от самия папа. В. Мутафчиева, СД, 288. Печалните старчески очи на бабата излъчват онзи така познат блясък на всеопрощение и любов, които
