ни са познати от детските години още. П. Велков, СДН, 268.
ВСЕОРУ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Всеоръжие. Като се облякох в бронята на вярата и във всеоружието на духа на божественото слово, благовествувах при всекий случай на народа словесата на Божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 13.
— Цел.
ВСЕОРЪ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Въоръжение, оръжие. Като мя видяхя [пленниците] такъв един съвсем друг человек със смешното ми облекло и страшното ми всеоръжие, от най-напред много ся уплашиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 136-137. В подема на публицистиката е необходимо жанрово всеоръжие. В. Йосифов, Избр. тв I, 171.
◇ На всеоръжие, вдигам (зова, вдигам се и под.). Рядко. Книж. На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост. △ Тази реч зове на всеоръжие.
ВСЕОСВЕЩЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Най-свещен, най-свят. Всеосвещен събор. Всеосвещен клир. Всеосвещена памет.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕОСЛУША`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Само в съчет. На всеослушание, казвам (заявявам, обявявам и др.). Открито, пред всички, за да бъде известно на всички и разбрано от всички (казвам). Събранието мина без инциденти и пререкания, дори списъкът на желаещите да отидат в Търново бе обявен на всеослушание, тържествено и шумно. Ем. Станев, ИК I и II, 481. Сам обяви търга и каза на всеослушание: — Ако някой се яви утре да дели мегдан с мене, ще му пламне къщата! Ст. Цанев, МБ, 301. — Нека ние на този площад кажем на всеослушание, че заставаме като един зад екипажа-герой. Д. Добревски, БКН I, 267.
— Други форми: всеослиша`ние (остар. книж.), всеослуше`ние (остар.) и всеуслиша`ние (остар. книж.).
ВСЕОТДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Отдаване на силите, възможностите си изцяло, безрезервно, до саможертва. В оня ураган от .. устрем на целия народ за свободата на братята ни, в ония дни, неповторими по величавото и трогателно всеотдаване, .., когато лекият облак прах скриваше чезнещите в далечината колони, .., ние, разбира се, бяхме с всички. К. Константинов, ППГ, 246.
ВСЕОТДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. 1. Който е готов, способен да се отдава безрезервно, изцяло, до саможертва, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен. Твърде много различаваща се от дружките си, Цена търси необикновеното .. Тя е и твърде добра, наивна и всеотдайна. Ст. Грудев, АБ, 83. Всеотдайна майка.
2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло, до саможертва; беззаветен. Вземи ме — с мойта обич всеотдайна / и с моя дар — безценен и безимен. Е. Багряна, ВС, 42. Всеотдайна любов към народа и родината.
ВСЕОТДА`ЙНО. Нареч. от всеотдаен; с пълно, безрезервно отдаване; беззаветно. През тази година наградихме двама ученици, които всеотдайно участвуваха в изследванието на популациите на жабите и дъждовниците в районите, където живеят. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. Иван Пейчев има богат усет за морската природа и я рисува като художник — съсредоточено, влюбено, всеотдайно. Ив. Спасов, БС, 145. Той беше красив, силен, и всеотдайно любещ, господар и закрилник, баща и другар. Д. Талев, СК, 149. Да служим на народа си така, както безкористно и всеотдайно му служеше Христо Ботев!
ВСЕОТДА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на всеотдаен; беззаветност. В тая минута изпитвах към Ирена някаква всеотдайност — струваше ми се, че бих направил всичко за нея сега, нещо много героично или някаква най-голяма жертва. П. Славински, ПЩ, 465. Най-важният е заветът, който Априлското въстание ни е оставило: заветът за всеотдайност за свободата на народа. Г. Бакалов, Избр. пр, 264.
ВСЕОТРИЦА`НИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Виньи, Шопенхауер. Така поетът [Ст. Михайловски] изпада е крайно всеотрицание. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВСЕОТРИ`ЧАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му — безпътица, близка до отчаянието, близка до всеотричането на всякакъв здрав смисъл в живота. А. Гуляшки, Л, 361.
ВСЕПОБЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеждаващ. Той виждаше как лавината се свлича, чуваше как пороят гърми, страшен и всепобеден… Д. Спространов, ОП, 211. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй! П. К. Яворов,
