трайност, недълготрайност, недълговремен-ност. Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност? П. Сла-вински, ПЩ, 264. Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята. Кр. Григоров, ТГ, 89. Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34.
ВРЕМЕНЦЕ1, мн. няма, ср. Разг. Умал. от време1 (във 2, 4 и 6 знач.). Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч,
1875, бр. 5, 214. Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо
— още пдлне ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се,.., сърце готово за човещина. И. Вълчев, РЗ, 139.
ВРЕМЕНЦЕ2, мн. няма, ср. Умал. от време2. Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла.. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце!
— въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма. А. Гуляшки, МТС, 230. И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо! Ст. Марков, ДБ, 8. — А временцето хубаво, рекохме да поизровим земягра у, да засеем нещо, малко лук, малко боб. И. Йовков, СЛ, 141.
ВРЕМЕНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. и св., непрех. Диал. Чакам, трая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Временя.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ВРЕМЕСЪБЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологи-ческите фактори на средата и месторас-тенето. Пр, 1952, кн. 6,19.
ВРЕМЕТРАЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт. Бл. Димитрова, Лав., 97. Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава. К, 1963, кн. 3, 30. В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно. Пр, 1952, кн. 6, 69.
ВРЕМИЦЕ, мн. няма, ср. Диал. Временце1. Минава се доста времице. Аз се се вг-ледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа. Т. Влайков, Съч. I, 47.
ВРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вря. Врене на виното. Температура на вре-не. Точка на врене.
ВРЕСКАЛО, мн. -а, ср. Разг. Дете, което вряска, което е много плачливо; врека-ло1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВРЕСКЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Врес-лив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕСЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който много вряска, който много пищи; вресклив. Видът на дрипавите и вресливи чираче-та,.., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки,.., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А, 161. Вресли-ва коза.
ВРЕСНА. Вж. врясвам и вреснувам. ВРЕСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вресна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Врясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕН м. Диал. Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕНАР1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вре-тенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.
ВРЕТЕНАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Вретенарка2. А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове,.., червеноперите скобари и тън-коопашатите кръглоснаги вретенари. Ц. Гинчев, ГК, 17-18.
ВРЕТЕНАРИН, мн. вретенари, м. Простонар. Вретенар1. Майстор човек вре-тенарин, децата му свределаре. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262.
ВРЕТЕНАРКА1 ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика
— си ме извадил като арапин, а жена ми мя-за на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.
2. Жена на вретенар1 (Ст. Младенов, БТР).