ди към дадена речна система или отделна река, язовир или друг водоем. Намираме се на такова място, откъдето се виждаше целият водосборен басейн на реката Въча чак до баташкия Карлък — насечена от долове и дерета лесиста планина. Н. Хайтов, ПП, 87. Като изключим р. Струма, която извира южно от Черни връх и спада към беломорския водосборен басейн, останалите витошки реки се вливат в р. Искър и се отнасят към черноморския водосборен басейн. Б. Русев, ЖНР, 45.
ВОДОСВЕТ м. Църк. Обред в християнското богослужение за освещаване на вода, обикн. при започване на някаква работа, дейност. След тържествен водосвет .. биде положен основният камък на новото училище. Т. Влайков, Съч. 1П, 185. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло,.., но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 74. Дойде и свещеникът, отслужи водосвет и благослови новата бакалница и нейния стопанин. К. Петканов, ДЧ, 288.
ВОДОСВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Църк. Прил. от водосвет. Водосветен ритуал.
ВОДОСКОК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Декоративно архитектурно съоръжение с приспособление за изтласкване на водна струя във вертикална посока нагоре и басейн за улавяне на падащата вода; фонтан, шадраван. По каменното стълбище, в самия двор денонощно ромолеше мраморен водоскок. П. Константинов, ПИГ, 105. В средата на градината имаше малък сух водоскок. Л. Галина, Л, 21. Поведоха Ния Глаушева през два двора, а третият беше обширна градина с два мраморни водоскоци, с цели лехи всякакви цветя .. Сладък, упойващ дъх се носеше във въздуха, шуртеше и се плискаше водата в мраморните водоскоци. Д. Талев, И, 606. // Разг. Водна струя, която изтича под напрежение във вертикална посока нагоре. Изхвърлените газообразни вещества образуват над морската повърхност високи водоскоци. Геол.
IX кл, 91. Блести на слънце бистър водоскок / от младите дървета по-висок. Ас. Босев, ВМ, 47.
2. Рядко. Водопад. Буйната Бързйя, шумна и пенлива, се спуща през много водоскоци. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184. Малкият планински ручей клокочеше монотонно, от водоскоците се дигаха пръски и лъсваха като същинско разтопено сребро. Кр. Григоров,
Н, 171. Малкото поточе., прави красиви водоскоци. Ст. Даскалов, СД, 245. Тези водоскоци, посред самотиите на Алпите, произвеждат едно дълбоко впечатление върху душата на пътника. С. Бобчев, ПОС (превод), 127. ^
ВОДОСЛЙВ м. Спец. Линия, в която се събират водите на два срещуположни склона, ската. Изследванията на подпочвените води в съседство с реки се извършва чрез измервания на нивото на подпочвената вода в изкопни дупки, разположени в профилни линии перпендикулярно на течението на реката или водослива на долината. К. Груев, ПГ I, 328. Оттук .. се стига до водослива на няколко потока, които образуват реката. М. Гловня и др., Р, 72-73. По главните водосливи текат най-големите реки.
ВОДОСЛИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от водослив. Водосливно направление. Водосливни места. Водосливна линия.
ВОДОСНАБДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с водоснабдяване. Влезе в строя още едно крупно съоръжение от национален мащаб, започна работа вторият язовир с водоснабдителна цел у нас. Пр, 1957, кн. 1, 13. Водоснабдителен канал. Водоснабдителен кран. Водоснабдителна зона. Воодснабдителна кула. Водоснабдителна мрежа. Водоснабдителни станции. Водоснабдителна помпа.
ВОДОСНАБДЯ. Вж. водоснабдявам.
ВОДОСНАБДЯВАМ, -аш, несв.; водоснабдя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Снабдявам населено място или отделен обект с вода, обикн. чрез водопровод. До края на годината ще водоснабдим всички села в района. водоснабдявам се, водоснабдя се страд. Другите села се и водоснабдиха, и електрифицираха, и машини им запяха по нивите. Ил. Волен, МДС, 218.
ВОДОСНАБДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от водоснабдявам и от водоснабдявам се. Един от големите обществени въпроси за всяко едно населено място е въпросът за водоснабдяването. П. Делира-дев, В, 135. Жителите на равнините използуват подпочвената вода за водоснабдяване на селища и заводи, както и за напояване. Геого. УШ кл, 53. Водоснабдяването на Рим е било едно от чудесата на древния свят. В. Фильов и др., ХК, 6.
ВОДОСТЕЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Вада, ров, издълбан от поройни води; водотек. Пътят, по който се катерехме, беше издълбан от пороищата, та приличаше по-скоро на водостечище, отколкото на път. Сл. Трънски, Н, 616.
ВОДОСТОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Приспособление, съоръжение за оттичане на дъждовни и други надпочвени води. Там, където шумливата планинска река е продънила земята и се вие, пропаднала дълбоко в Дяволската преизподня, инженерите направиха водосток от камък и бетон. А. Каралийчев, НЗ, 15. Пройчо беше огледал олука и водостока, открил беше повредата и сега се катереше отново към покрива за поялника си. Б. Болгар, Б, 140. Наблизо, над грижливо и здраво дренажи-ран водосток, тръгнахме през гората наго
