Page:RBE Tom2.djvu/374

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


кръв, при което тази синтетична „кръв“ може да се прелива на всеки болен независимо от групата на неговата кръв. НА, 1963, бр. 4719, 3.


ВОДОРА`СЛИ мн., ед. (рядко) водора`сло ср. Низши едноклетъчни или многоклетъчни хлорофилоносни растения с тяло без диференцирани корени, стъбло и листа, които живеят в сладки и солени води или по влажни скали, дървета и др. Algae. На някои скалисти места по крайбрежието големи пространства от морското дъно са покрити от едри кафяви водорасли, които се полюляват ритмично от вълните и наподобяват „подводна ливада“. В. Петрова, РС, 5-6. Към групата на водораслите се отнасят най-различни просто устроени растения, които се развиват във водна среда и по влажни места. Бтн VI кл, 1965, 75. Морски водорасли.


ВОДОРА`СЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до водорасли. В околностите на Курилските острови се среща богата водораслова растителност. ВН, 1961, бр. 3037, 4. Водораслово хранене.


ВОДОРЕ`З м. Носова част на плавателен съд, която пори водата при движение. След половин час „Севастопол“, малък, но красив китобой, с кръгла, стройна кърма и остър водорез .. бързо се отдалечаваше от Цариград… Гр. Угаров, ПСЗ, 56.


ВОДОРЛЯ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Водурляк. А на отсрещния нисък бряг на реката говедар с мокър, потъмнял ямурлук и гугла гонеше с тояга стадо волове и крави, които се въртяха объркани, трупаха се на брега, но не искаха да нагазят из водорляците и жалостно мучаха с вдигнати глави. Ем. Коралов, МВ, 4.


ВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Химически елемент H, първият елемент в периодичната система — газ без цвят, без миризма и без вкус, най-лек и най-разпространен в природата, съставна част на водата и органичните съединения. От всички електронни обвивки най-проста е тая на водорода — тя се състои само от един електрон. К, 1963, кн. 5, 11. Водородът е най-разпространеният елемент в изследваната част на вселената.

Лек водород. Хим. Най-лек и най-разпространен изотоп на водорода; протий.

Тежък водород. Хим. Тежък изотоп на водорода; деутерий. Съединенията на литиевия изотоп с водорода и с тежкия водород (деутерий) се използуват като заряди в ядреното оръжие. ВН, 1962, бр. 3279, 4.


ВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от водород. Атомната ядка е изградена от частици, наречени протони и неутрони. Протоните са ядра на водородния атом с по един положителен заряд. Хим. IX кл, 1950, 17. Най-малкият положителен електричен пълнеж досега е установен във водородния йон. Хим. VII кл, 1950, 29. Водородни съединения. Водородно ядро.

Водородна бомба. Авиационна бомба с огромна разрушителна сила, чието взривно действие се създава от енергията, освобождаваща се при термоядрената реакция на сливане на ядрата на леките елементи деутерий* и тритий или дутуерий* и литий 6. Само изключително високи температури, каквито се развиват на слънцето или при експлозията на водородната бомба, могат да въздействуват върху ядрените процеси и да повлияят на радиоактивността. Вл. Андреев, АЕ, 9.

Водородни лъчи. Физ. Положително наелектризирани водородни ядра, които се движат свободно в пространството; неутронни (H-) лъчи. Изкуствени радиоразпадни процеси могат да се предизвикат и при бомбардирането на атомни ядра с неутронни или с водородни лъчи (H-лъчи). ПН, 1935, кн. 5-6, 68.

Водородно оръжие. Ядрено оръжие, чието взривно действие се основава на използване на енергията, която се освобождава при термоядрената реакция на сливане на ядрата на леките елементи деутерий* и тритий или деутерий и литий 6.


ВОДОСАМОЛЕ`Т м. Самолет, който е пригоден за излитане и кацане върху водна повърхност; хидроплан. Пак от водата във въздуха се е дигнал водосамолет, който лети така ниско над града, че виждаш хората в него. П. Велков, СДН, 456. Самолет-потоп е наречен един нов вид водосамолет, който се използува в Канада за потушаване на горски пожари. ВН, 1961, бр. 3042, 4.


ВОДОСБО`Р м. Геогр. Водосборна област, водосборен басейн. Спрямо горите от водосбора на р. Марица., бе приложен., план за изсичане до 600 на сто над прираста. ЛФ, 1958, бр. 11, 1.


ВОДОСБО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. В който се събира вода или който служи за отвеждане и събиране на вода в определено място. В същата провинция в момента български специалисти строят на реката Оронто язовира „Растан“ с височина на язовирната стена 65 м и водосборно езеро с обем 250 милиона кубически метра вода. ВН, 1960, бр. 2671, 2. Голямото Карагьолско езеро е превърнато във високопланински язовир и е свързано с язовир „Калин“ и цяла система от водосборни канали и помпени станции. М. Гловня и др., Р, 227. Все с оглед по-бързото и пълно излавяне на рибата е необходимо по дъното на язовира да се прокарат водосборни канали с посока към водоизпускателя. СП, 1958, бр. 151, 3.

Водосборен басейн; водосборна област. Геогр. Част от земната повърхност, включително подземните водоносни пластове, от която се стичат повърхности и подземни води