Ст. Станчев, НР, 44. Дренажен водосток. Канален водосток. Тръбен водосток.
ВОДОСТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от водосток. Спомних си, че по приречния булевард и нататък, по алеите на градината между двата насипа — на шосейния и на железопътния мост — имаше водосточни дупки с решетки, по които се оттича дъждовната вода. П. Славински, ПЩ, 376. Водосточен улей. Водосточна тръба.
ВОДОСТОЯ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Водоем, водохранилище. Със знанието той [човекът] пресушава моретата, планините обръща на плодотворни полета; пустинята на обитаема земя и сушата на водостоялище. И. Тонджоров, Лет., 1872, 158.
ВОДОСТРОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строител, специалист по водостроителство. Окръжният народен съвет .. търси инженери и техници .. водостроители и строители. ВН, 1960, бр. 2669, 3.
ВОДОСТРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до водостроителство. Водостроителна техника.
ВОДОСТРОИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Строителство на съоръжения за използване на водните източници за битови и стопански нужди. В института са обособени пет секции: приложна механика и строителни конструкции, водно стопанство и водостроителство. ВН, 1958, бр. 2081, 4.
ВОДОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на силна водна струя. Транспортирането на земния пулп, получен при водоструйното копаене с хидромонитори, се извършва чрез земепомпи и хидроелеватори. Д. Христов, СПМ, 251. Водоструен апарат.
ВОДОСТРУ`ЙКА ж. Електроуред за измиване, почистване обикн. на автомобили с водна струя под налягане.
ВОДОТЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Малка вада от извор, чешма и под. Миналото лято каптирали чешмата за някаква сграда .. Сега вече няма клокот и ромолене в гората. Умъртвен е водотекът. Н. Хайтов, ШГ, 186.
2. Вада отстрани на улица или път, която служи за оттичане на дъждовната вода (Т. Панчев, РБЯд).
3. Вада, ров, издълбан от поройни води; водостечище. Тук, в сухите водотеци, комунистите бяха направили няколко малки землени насипа за микроязовири. С. Северняк, ОНК, 169. Спусна се в сухия водотек, където само след дъжд имаше вода от водопада. Т. Харманджиев, КВ, 512.
ВОДОТО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Поток от вода, която тече в естествено или изкуствено корито. В зависимост от използуваните естествени и изкуствени водотоци и водни басейни водните пътища се разделят на две групи: 1. речни пътища, .. 2. морски пътища. Л. Манчев, П I, 9. От течащите постоянни и периодични води платното [на пътя] се предпазва с водостоци, мостове, подпорни стени, .. корекции на естественото корито на водотока и др. Л. Манчев, П I, 92.
2. Само ед. Посока на оттичане на повърхностни и подпочвени води. У нас сеченето на горите се провежда надолу по склона, т.е. по водотока, а това предизвиква ерозия.
ВОДОУ`ПОР м. Спец. Пласт от земната кора, който не пропуска вода. Като достигне някой водонепропусклив пласт, водата се задържа от него, започва да се събира във водопропускливия пласт над него и да се движи, следвайки наклона на водоупора. Ст. Бошев и др., ГГ, 179-180. Когато кладенецът е спуснат до нивото на водонепропускливия подложен слой (водоупора), тогава той се нарича съвършен или пълен. Ст. Станчев, X, 470.
ВОДОУПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Прил. от водоупор; водонепропусклив, водонепроницаем. Ако скалата пък е компактна, тогава тя е водонепропусклива или, както още се казва, водоупорна. Ст. Станечв, X, 551. Водоупорна повърхност. Водоупорен пласт.
— От рус. водоупорный.
ВОДОУСТОЙЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не се променя, не се разрушава от въздействието на водата. Скалата се намира на повърхността и се състои от здрави, плътни, водоустойчиви .. гранити. Пр, 1953, кн. 1, 43. Хумусът обуславя образуването на здрава и водоустойчива структура в почвата, от която пък зависят главно водно-въздушният и хранителният режим. П. Боянов, П, 155. Водоустойчивите бои за фасадно и вътрешно боядисване се изготвят от същите изходни материали, .., но в други съотношения. Н. Гудев, ПН, 6.
ВОДОУСТОЙЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на водоустойчив. Практическо приложение на смолите — използуват се главно като свързващо средство, използува се и високата им водоустойчивост. Н. Николов, М, 323.
ВОДОХВА`ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Съоръжение за улавяне и отвеждане на вода от река, езеро, водохранилище и др. за енергийни, водоснабдителни, напоителни и др. цели; водовземно съоръжение. Разстоянието между водохващането и централата е желателно да бъде минимално, за да се намалят инвестициите при построяване на канал, ако водата постъпва по гравитационен начин. Я. Якимов, Т, 274.
